Заключителна конференция по проект „Да докоснем недосегаемите: борейки се с традиционни и нови антиромски стереотипи”


Заключителна конференция по проект „Да докоснем недосегаемите: борейки се с традиционни и нови антиромски стереотипи”Стереотипите на учители, лекари и социални работници спрямо ромите и начините, по които институциите могат да преборят тези стереотипи бяха дискутирани на международна конференция „Междусекторно сътрудничество за преодоляване на анти-ромските стереотипи“, която се проведе на 18.01.2013 година в сградата на Министерство на труда и сациалната политика в София. Тя бе организирана от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ като  заключителна събитие по проект „Да докоснем недосегаемите: борейки се с традиционни и нови антиромски стереотипи”, финансиран от Европейската комисия по Програма “Човешки права и гражданско участие”. Над 70 участници от България, Румъния и Холандия  се включиха в дискусиите – представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието, младежта и науката, Комисията за защита от дискриминация, Националния съвет за сътрудничество по етническите  интеграционните въпроси, експерти от Регионалните инспекторати по образованието, Регионалните здравни инспукции и Регионалните дирекции „Социално подпомагане“, Агенция за социално подпомагане, Светия синод на Българската православна църква, Посолствата на Холандия, Норвегия и Съединените щати, ромски и и про-ромски неправителствени организации. Модератори на сесиите бяха Баки Хюсеинов (Зам. Председател на Комисиията за ззащта от дискриминация), Боян Захариев (Институт „Отворено общество“) и Деян Колев (Център „Амалипе“).

Като отправна точка за отваряне на дискусията послужи представянето на резултатите от проведеното Заключителна конференция по проект „Да докоснем недосегаемите: борейки се с традиционни и нови антиромски стереотипи”проучване за нагласите на учители, социални работници и лекари в България и Румъния. Д-р Алексей Пампоров, ръководител на проучването за България посочи множество конкретни цифри, които стряскат и шокират: над 70 % от представителите и на трите целеви групи са съгласни с твърдението, че ромите са мързеливи и безотговорни, почти толкова са убедени, че на ромите не може да се вярва и т.н. Лошата новина е, че теренните работници отдават неуспехите на работата си с ромите на характеристиките на самата ромска общност (напр. майчин език, ранни бракове, неприпознаване на образованието като ценност и т.н.), а не виждат дефектите на системата и пропуските в своята работа. Добрата новина е, че отделните целеви групи, които са информирани добре по даден въпрос не споделят общите стереотипи: напр. лекарите не вярват, че ромските деца са по-здрави, защото ходят голи и боси (стереотип, който е споделян от учители и социални работници), социалните работници не са съгласни, че ромките раждат заради социални помощи и т.н. Това дава надежда, че по-доброто информиране може да намали стереотипния образ на ромите, заключи д-р Помпоров.

Деян Колев представи дейностите по проект „Да докоснем недосегаемите…“, като наблегна на постигнатите резултати. Най-важните от тях бяха изведени от данните от заключителната анкета сред теренните работници от трите сфери. Резултатите установиха 25% промяна в нагласите и анти-ромските стереотипи сред служителите от трите сфери. Имайки предвид, че моделът е пилотен и промяна в традиционно установени нагласи е истинско предизвикателство, то резултатът окуражава екипа на проекта да продължи своята работа за придаване устойчивост на модела. Господин Баки Хюсеинов, зам.-председател на Комисията за защита от дискриминация, обяви, че резултатите ще бъдат предложени за обсъждане пред девет членния й състав.

В дискусията активна роля изиграха представителите на щестте пилотни Междусекторни екипи за въздейстие, които осъществиха голяма част от дейностите по проекта. Те споделиха личния си опит, трудностите и предизвикателствата, през които са преминали, както и удовлетворението от постигнатите резултати. Дискутирани бяха някои от системните трудности: напр. нежеланието на общопрактикуващите лекари да се включат в каквото и да е обучение, липсата на нагласа сред институциите за сътрудничество при решаването на конкретни случаи, невъзможността да бъдат достигнати най-проблемните теренни работници поради това, че обученията не са задължителни.

Даниел Радулеску от Центъра за здравни политики САСТИПЕН – Румъния и Корина Теодор от Министерство на здравеопазването представиха извършените по проекта дейности. Оказа се, че нагласите на теренните работници в Румъния са много подобни на тези в България. Основната разлика е в това, че Националната агенция за ромите в Румъния има свои регионални представителства, което помага тя да оказва по-сериозна координираща роля. Въпреки това, основните инициативи идват от страна на ромските организации, подчертаха румънските представители.

Ромите в Холандия са значително по-слабо организирани от тези в България и Румъния, споделиха ромският журналист Орхан Галюш (редактор на радио „Патрин“)  и Себастиян ван дер Цваан от партньорската организация „Справедливост и мир“. Проектът и особено националната конференция, организирана в Хага, на която участваха представители на Амалипе и Састипен стимулираха по-доброто взамодействие между ромските активисти в Холандия и очакваме през март да бъде създадена ромска организация, работеща на национално ниво. Холандските участници подчертаха, че основният проблем при тях е липсата на гражданство на пристигащите от Източна Европа роми, което провокира множество стереотипи и предразсъдъци.

Дадени бяха различни изключително конструктивни предложения за продължаване и разширяване на модела, създаден при реализацията на проекта. От регионалните институции в България бяха категорични, че е необходимо Междусекторни екипи за въздействие да бъдат създадени във всички области, а съвместните обучения на учители, лекари и социални работници, както и работата по конкретни случаи, изискващи междусекторно взаимодействие да продължат.  МОМН, МТСП и МЗ следва да обезпечат финансово тези дейности, а НССЕИВ да играе по-сериозна координираща роля, поискаха участниците. Особено важно е взаимодействието с представителите на ромската общност, като е необходимо създаването на Центрове за развитие на общността, както и назначаване на ромски медиатори (здравни, трудови, училищни) в десетки общини на България. Участниците дадоха множество предложения за кампании, които да подобрят имиджа на ромите в национален мащаб, включително да се избере обществен защитник на ромите, който да е неполитизиран, познат и харесван от всички, защото за да бъде видян, проблемът трябва да се покаже с лице и да се приеме като сериозен.

В заключение организаторите от Център Амалипе оповестиха, че ще продължат застъпническите дейности за това отговорните институции да припознаят дейностите от модела и да ги институционализират. Ние също ще продължим своите усилия за преодоляване на анти-ромските стереотипи, като ще включим и още една важна група – младите хора, обещаха от Амалипе. / Център Амалипе

 

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s