Регионът се опитва да подобри статута на ромските жени


Снимка: Southeast European TimesПравителствата в региона и гражданското общество полагат повече усилия да подобрят включването на ромските жени в образованието и заетостта, но експерти казват, че трябва да се свърши значително повече работа, за да се постигне устойчив успех.

„Според ромските традиции жените обикновено си стоят вкъщи и се грижат за семейството, докато мъжете ходят на работа. Ромските жени трябва да се справят с… половата и етническата дискриминация”, каза за SETimesМариан Мандаке, изпълнителен директор на „Романи Крис”, водеща ромска НПО в Румъния.

Според неотдавнашно проучване на ПРООН едва 23 % от ромските жени в Румъния имат работа, в сравнение с 36 % от мъжете роми.

В отговор на това гражданското общество приложи програмата „Здравен медиатор” за ромските жени, която по-късно беше въведена в България, Молдова и Испания заради своя успех.

„През 90-те години на миналия век създадохме концепцията, според която ромските жени действат като посредници между обществото и здравните власти. Програмата бе развита и през 2002 г. тя бе приета от здравното министерство, а през 2008 г. около 600 жени бяха вече назначени на пълен работен ден“, каза Мандаке.

Новите мерки за стимулиране на хърватското правителство осигуриха държавна работа за много от 40-те хиляди роми в страната.

Освен това хърватската служба по заетостта неотдавна предложи по-добри перспективи за ромските жени на пазара на труда посредством семинари и обучение.

Ромските жени са затворени в своите общности, изолирани са от светския и обществения живот и много от тях са неграмотни, смята Нада Джуричкович, председател на НПО „Ромски център за жени и деца“ в Белград.

„Тази изолация ги държи в състояние на подчинение в семейството и в обществото. Преобладаващият манталитет сред ромските фамилии е, че най-доброто за едно ромско момиче е да се ожени веднага щом стане жена”, каза Джуричкович за SETimes.

Проучване, проведено от Регионалната асоциация за обучение на млади роми в Македония, която е част от международната кампания „Нашето място, нашето пространство, нашият случай”, показа, че ромските майки карат дъщерите си да се женят, вместо да следват висше образование.

„За съжаление институциите също възприемат браковете между малолетни като част от ромските традиции. Призоваваме това отношение да се промени и на проблема да се гледа като на нарушаване на правата на детето”, каза Даниела Яневска, представител на асоциацията.

Правителството ще открие два нови ромски информационни центъра тази година, които ще бъдат добавени към действащите седем, и ще продължи стипендиантската програма, която всяка година отпуска средства на 2 400 ромски ученици.

Центровете, заедно с министерството на образованието, провеждат програми за обучение на безработните роми и ги насърчават да участват в програмата на Македония за самостоятелно назначаване на работа с безвъзмездни помощи до 3 000 евро.

Преброяването в Албания през 2011 г., което беше бойкотирано от малцинствата в страната, отчете 8 300 роми, но организациите за човешките права смятат, че броят им е 10 пъти по-висок.

Малкият брой, отчетен при преброяването, позволи на правителството да възприеме още по-безгрижно поведение въпреки уличните протести на роми срещу неточните данни и исканията за защита на основните им права, както и за възможности за заетост.

Около 80 % от ромите в Албания живеят под прага на бедността, а 55 % от ромските момичета не ходят на училище.

Ситуацията не е много по-добра в Босна и Херцеговина (БиХ), където 90 % от общо 100 000 роми са безработни, а 65 % нямат собствен дом.

Проучване на правителството показа, че в управлението на БиХ няма нито една ромска жена на отговорен пост.

„Видяхме, че има ромски жени, които са способни, знаят какво искат, но има предразсъдък, който ги възпира”, каза за SETimesИндира Байрамович, председател на базираната в Тузла „Асоциация на ромските жени за по-добро бъдеще”.

Кореспондентите на SETimes в Букурещ – Паул Чокою, в Белград – Катица Джурович, в Осиек – Круно Картус, в Тирана – Ерл Мурати и в Сараево – Ана Ловакович участваха в написването на този репортаж.

Източник: Southeast European Times

Публикувано на Общество и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 Responses to Регионът се опитва да подобри статута на ромските жени

  1. Nikito_vn1 каза:

    ромските жени тепърва ще си пробиват път,но трябва да им се помага , но има много различни ромски групи при някои от тях към момента е „мисия невъзможна“.

    Харесвам

Вашият коментар