ЗА СЪМНИТЕЛНО ГРАМОТНИТЕ ЕНТУСИАСТИ И РОМСКИЯ ПРИОР


СИЛНИЯТ НА ДЕНЯ В ДЕТСТВОТО СИ
Е ЯЛ ФИЛИЯ НАМАЗАНА С МАС!
ЗНАЧИ И ТОЙ Е КАТО НАС…

Предизборни възклицания на ентусиазирани избиратели

Отчайваща нелепост е съмнително грамотни ентусиасти да имат претенциите да ръководят държавните и обществените дела. Подобен тип, преди да излязат на светло разбират, че могат да изкачат някакъв връх чрез ниския критерий на политическата ни действителност. Те не искат и не разчитат на познанието и най-малко на морала. Единствено разчитат на инстинктите си да се докопат до „богословията” на силния на деня. И щом се докопат, стриктно спазват технологията на успеха му. Силният изобщо не се възмущава от съмнително грамотният индивид. На него му трябват говорещи глави. Да натрапват за „грижата”, „дискриминацията”, „социалната несправедливост” и „правовата държава”. Чрез съмнително грамотните ентусиасти, силният на деня отпушва бутилката на недоволството. Реално и потенциално. Той не е забравил, как някога е отпушвал бутилки на всякакво социално и политическо напрежение. Интересно е, че силния на деня обикновено има сходен социален произход със съмнително грамотните ентусиасти. Или е от дълбоката, пълна с кал и мирис на животински фекалии провинция. Или е от нереализиран работническо-селски произход гражданин. Той се е превърнал в силен на деня със същата рефлексия, усет и действия на съмнително грамотните ентусиасти. В историята на България този тип силни на деня винаги са доминирали. През всичкото време на българската държава са играли съществена роля в нейният упадък.

И така днес, силния на деня за секунди чрез телевизията и печата превръща съмнително грамотните в герой на гетото, селото и града. Но преди това силният на деня сантиментално и романтично е разказал на обитателите на селата и градовете, как като малък е ял филия с мас и детството му е било бедно и тъжно. И поданиците на държавата изпадат във възторг. Тази технология на възпроизводство на елит е най-съществения недостатък на общественото ни развитие. И е една от съществените причини елитната интелигенция да се капсулира  в каноните на своя морал. Страхът и шептящата им възмутеност ги е превърнала в традиционни конформисти. Истината обаче е, че една „подвижна” и „разтропана”  част от интелигенцията заради своята алчност и безскрупулност обслужва този тандем, силните на деня и съмнително грамотните ентусиасти. Тази част от интелигенцията винаги е била тарикатска, хитра и коварна. Тя знае, че силния на деня днес е пожарникар или милиционер. Но в исторически план е бил и печатар и свинар. И всички са имали много силно комплексирано его. И  слугинската интелигенция успешно тушира недостатъците им. Срещу  солидно заплащане разбира се.  Силният на деня когато му е изгодно изобщо не се пазари. Известен е като добър плащач.

Мечтата за забогатяване по същество е неморална. Тя няма само регулиращи се задръжки. Тя гони светкавичният успех. Сега и веднага. И обикновено в дълбоката, кална, воняща на животински фекалии провинция и в мизерната работническо-селска градска среда се ражда мечтата за бързо забогатяване. И понеже има модел на „успели” силни на деня съмнително грамотни, само навиващи се  ентусиасти, мечата се възпроизвежда с голяма скорост. Силните на деня са утъпкали пътя към успеха. Ниския критерий. Днес университетите са пълни с мечтатели за забогатяване. Голяма част от тях се превръщат в съмнително грамотни висшисти. Разчитат на дипломата. Тя им дава имунитет срещу високия критерий. Защото оценяващия е бил някога същият мечтател.

И ако анализираме проблемите на ромите в България през призмата на този мой коментар, ще се убедим, че малцинството винаги имитира болшинството. Пищната атракция на „ръкополагането” на ромския Приор със схвастиките и одежди като на римски папа е доказателство за  комплексираната същност на устрема на съмнително грамотните ентусиасти. И само одеждите и схвастиката дават етнически привкус на реализирането на мечтата за бързо и лесно забогатяване. Силният на деня е предоставил „основание” и „самoчувстие” на съмнително грамотните ентусиазирани субекти да говорят за „социалната несправедливост”, „дискриминацията” и „грижа за ромите”. И този пищен ромски Приор, облече в нормалност претенцията си силният на деня да му „помогне” да построи „завод”, да получи „държавна милиона поръчка за хидроизолация…”. Убеден съм, че силният на деня има информация за автентичността и специфичната „методика” на това мешере. Не се и съмнявам, че знае Приора колко е съмнително грамотен. По важното е „първия сред равните и  на ромите” да е сговорчив за бъдещите цели на силния на деня. И понякога, като хлапак се възмущавам от либерално-демократичните принципи. Тъй лесно служат за параван, да говориш с грижа за реален проблем и чрез него да осъществиш личните си користни интереси.

Но и предположенията не дават мира. Вероятно, ако се наложи интересите на силния на деня, ще поръча на някой ром да се  провъзгласи и за папа. И тогава, силният на деня без жезъл, вероятно по дънки на някоя магистрала с осанката на бог ще каже на ромите:  За какви проблеми ми говорите? Имате си приор. Имате си папа. Моля ви не ме занимавайте!

И тогава ромите още много векове, ще се чудят на кой бог, папа и държава  да се осланят. А може би ще им проблесне като пурпурна звезда и не само на тях истината:

Отчайваща нелепост е съмнително грамотни ентусиасти да имат претенциите да ни ръководят държавата и обществените дела.

Георги Парушев

Публикувано на Общество и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s