ЗА БРОШКАТА И НОСАЧИТЕ НА ПАПКИ


Георги ПарушевПо време на соца и за музикантите роми, отговаряло „Бюро естрада”. За тях директорът на това предприятие е бил бог, баща и спасител. Та веднъж един от оркестрите, всички вкупом отишли в Бургас, където е било седалището на бюрото. Трябвало да получат разпределение къде да свирят. И най-важното, дали ще им даде да работят. И тъй като не е било редно всички да влизат при директора, диригента Асен Булгариев влязал сам. Останалите заели поза на изчакване пред бюрото. Чакали, чакали няколко часа да чуят новината. И най-после Булгариев излязъл:

– Чавале, всичко е наред. Човека каза ще видим… – казал им възторжено той.

Днес, чакащите двадесет и три години в предверието на държавата роми, за втори път чуваме новината. Този път, ромка е назначена за съветник по етническите въпроси към кабинета на министър председателя. За медиите, младата и красива Деница Михайлова е сантиментално-романтичен успех. И честно казано няма основание и ние ромите да не се чувстваме горди. Но, за добро или лошо  гордостта ни и от Деница  се натоварва с очакване. Защото ако няма очакване, тя за какво е там.  Успехът си е неин, а не и за ромите. Защото вече имаме примери с роми които са назначени в държавната администрация. От близо петнадесет години те работят. Но, трябва да признаем, че влязоха в „рутинното” административното ежедневие на българската бюрокрация… Функционират като носачи на папки. А някой от тях забравиха даже, че са и роми. Не си спомнят основанието за назначаването им. А то е преди всичко ромската проблематика. После идва ромският им произход, образованието и компетентността им.

Няма обяснение, защо някой от тях приемат да бъдат рекламна брошка на не ефективни политики. Все от името на ромите. Превръщат се в хрисими и даже и в невидими. И лексиката си променят. Тъй говорят сякаш си вярват. И не им пука, че проблемите не се решават.
Между впрочем, това прескачане на етапи не е от днес. И в миналото имахме субект ром, направо от махалата го инсталираха в центъра на София. И тогава ни натрапваха, че този субект е „царя” и „u nai-baro” /най-големият/ за нас ромите. И от него зависи съдбата на всички ни. Обаче, фактите говорят. Нищо не е зависело от него. Дали е осъзнавал, че е обслужваща номенклатура? Осъзнавал е разбира се. Но, изкушението, липсата на морални принципи и страхът, че ще се върне отново в  махалата го превръщаше в анти ром. Готов беше да изпълни всякакви „експерименти” на вождовете си другари. От цигани ни превръщаше в социалистически българи в името на този техен комфортен цинизъм.  Изглежда, рефлексиите и практиките от миналото комунистическо общество са бъзсмъртни…

Далеч съм от мисълта да се съмнявам в качествата на младата госпожица Михайлова. Но, и това правителство дебилски подценява ромите. Елементарни отпушвания уж на „напрежението”. Евтино е. Но е ефектно за сантиментално-романтичната и неинформирана публика в махалата. И за интересите на „невидимите” кукловоди-посредници все грижовници на ромите. С години ни пробутват самоцелни за техните цели назначения.

В тази наша държава България, четвърто поколение роми живеем в условията на този абстрактен кретенизъм: „Всичко е наред. Човекът каза ще видим…”

Георги Парушев 

Публикувано на Общество и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към ЗА БРОШКАТА И НОСАЧИТЕ НА ПАПКИ

  1. катя кирилова каза:

    Браво,това е абсолютната истина.Адмираций господин Парушев,за това ,че го написахте толкова точно.
    БРАВО.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s