РОМСКО ВКЛЮЧВАНЕ (ИЗКЛЮЧВАНЕ) ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ


Съществува тенденция за превръщане на езика на омразата в средство за печелене на избори. Още преди старта на предизборната кампания определени политически партии заложиха на антициганското и антималцинствено говорене. И ако допреди десет години подобен тип лозунги и послания можеха да бъдат чути само по някои по-малки кабелни телевизии като “Скат”, днес този тип говорене звучи от водещите български медии.

С ОРХАН ТАХИР РАЗГОВАРЯ ДИМИТРИНА ЧЕРНЕВА

Написахте отворено писмо до президента за езика на омразата, използван от  някои политици по време на предизборната кампания. Имаше ли ескалация на дискриминативната и враждебна реч преди тези избори?

Езикът на омразата като средство за печелене на политически дивиденти намира много широка употреба в България. Съществува тенденция за превръщане на езика на омразата в модерно средство за печелене на избори. Ако допреди десет години подобен тип лозунги и послания можеха да бъдат чути само по някои по-малки кабелни телевизии като “Скат”, днес този тип говорене звучи и от водещите български медии. Още през 2011 г., по време на предизборната кампания за президентски и местни избори, констатирахме засилена употреба на езика на омразата. Тогава имаше конкретен повод – убийството в Катуница. В доклада, който написахме за ефекта “Катуница” върху тогавашните избори и рисковете от етнизиране на социалните конфликти в предизборна ситуация, предвидихме този преход от популизъм към националпопулизъм. Сега нашите опасения се потвърждават, тъй като още преди старта на предизборната кампания определени политически партии заложиха на антициганското и антималцинствено говорене.

Кои са тези партии и по какъв начин се промениха техните послания и лозунги, ако направим сравнение с предишни кампании – казахте, че употребата на езика на омразата се засилва?

На първо място това са партиите, които традиционно залагат на подобен тип говорене – ВМРО-БНД, “Атака”, регистрираната сравнително наскоро партия “Национален фронт за спасение на България”, която получи доста добър резултат на изборите през 2011 г. – на президентските избори тяхната президентска двойка събра повече гласове от президентската двойка на СДС и коалиция. Но ние наблюдаваме и поведението на т. нар. умерени партии, които продължават да се държат дистанцирано. Ако отворите предизборните им програми, ще видите, че те се страхуват да засегнат темата за малцинствата и интеграцията.

Липсваше ли тази тема в настоящата предизборна кампания?

Липсва и точно липсата на експертно, разумно и рационално говорене от страна на умерените политици предоставя поле за изява на крайните псевдонационалисти, които окупират тази ниша. В това отношение предизборните програми на ВМРО и на НФСБ са скандални. Например в програмата на НФСБ се говори за създаване на някакви изолирани резервати, по подобие на индианските резервати в Америка и резерватите за аборигени в Австралия. От една страна се твърди, че има демографска криза, а от друга страна се отправят послания за ограничаване на раждаемостта и на избирателните права.

По време на последните протести се заговори особено активно за ограничаване на избирателните права и за въвеждане на образователен ценз.

Да, подобна теза се подкрепя дори от по-умерени политически партии. В немалка част от предизборните програми основен акцент е антималцинствената риторика. Ромите са посочени директно като основен виновник за тежката ситуация в страната. Особено обезпокоителни са изявите на някои кандидат-депутати като Ангел Джамбазки, който е и общински съветник в София, и който, за мое огромно учудване, намира много широк прием в националните медии. Той си позволява да заплашва в ефир с гражданска война. И това говорене остава несанкционирано – и от страна на компетентните органи, и от страна на медиите, които му дават изява. Поради това заедно с други неправителствени организации подехме кампания срещу езика на омраза в тези избори. Успяхме да проведем срещи с министър-председателя Марин Райков, със заместник-главния прокурор Ася Петрова и със Съвета за електронни медии. По време на тези срещи поставихме директно въпроса защо държавните институции не предприемат нищо.

Какви отговори получихте?

Още през 2011 г. констатирахме пасивност от страна на държавните институции. Тогава те се ограничиха с отправяне на общи послания за толерантност, след които не последваха никакви действия. На практика броят на образуваните преписки по чл. 162 от Наказателния кодекс, който третира дискриминацията и призивите към етническа омраза и насилие, е изключително нисък. През 2012 г. има само две осъдителни присъди по този член, като и двете са условни. Една брошура на партия “Атака” през 2012 г. стана причина за сезиране на прокуратурата от страна на група граждани. Става дума за брошурата “Циганската престъпност – опасност за държавата”, която се разпространяваше в София. На три свои инстанции българската прокуратура отказа да образува наказателно производство срещу лидера на “Атака” Волен Сидеров, което доведе до завеждане на дело срещу България в Европейския съд по правата на човека през януари тази година. Всъщност българската прокуратура остава пасивна по отношение на този тип престъпления, поради което няма практика и на съдилищата. Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и срещу Кеворк Кеворкян, въпреки сигнала на Спас Спасов във връзка със статията “Боклуци”, публикувана във в. „Стандарт”. Друг фрапиращ случай бе бомбеният атентат в ромската махала в Сандански през лятото на миналата година, в резултат на който почина един човек. Тогава бяха арестувани четирима души. Срещу тях вече са повдигнати обвинения, което означава, че вероятно са събрани доказателства за тяхното участие в подготовката на този атентат. Независимо от това трима от задържаните бяха издигнати за кандидат-депутати и бяха освободени срещу парична гаранция, така че те ще участват в изборите на 12 май, регистрирани като кандидати на ВМРО. Това става отново със санкцията на прокуратурата.

Освен Ангел Джамбаски, за когото споменах и който намира много добър прием в телевизии като bTV и ТВ 7, председателят на ВМРО Красимир Каракачанов също залага на етническата омраза и дискриминативните тези. Те са част от предизборната програма и брошурите на ВМРО, които са достъпни в интернет. Тези материали и послания, които внушават нетърпимост и омраза, се разпространяват в публичното пространство абсолютно свободно от кандидат-депутати и чрез водещите национални медии. Очевидно политическата класа не вижда проблем в това, тъй като няма ответна реакция от страна на другите политически партии. Журналистите и самите медии също не виждат проблем, затова се обърнахме към държавните институции с надеждата, че ще приложат законовите си правомощия.

Ще сезирате ли отново прокуратурата за тези случаи на проповядване на етническа омраза?  

Да, прокуратурата ще бъде сезирана. Ние вече предоставихме част от материалите на зам.-главния прокурор Ася Петрова и имаме нейното уверение, че по тези сигнали ще започне проверка. От страна на СЕМ също имаме уверение, че нашите сигнали ще бъдат разгледани. Министър-председателят Марин Райков сподели с нас, че самият той не е имал информация конкретно за тези предизборни платформи и за телевизионните участия на цитираните от мен политически лица. Така че аз съм оптимист, че държавните органи ще реагират адекватно на нашите сигнали. Какво ще констатират, какви ще бъдат техните изводи и техните конкретни действия тепърва ще видим.

Споменахте посланията за ограничаване на избирателните права на ромите. Защо се увеличава броят на хората, които застават зад едно такова искане? Говорите за словото на омразата, нека поговорим и за начина, по който политическите партии използват същото това ромско малцинство по време на избори.

В доклада си по повод изборите през 2011 г. нашата организация “Гражданско общество в действие” направи детайлен анализ на поведението на различните партии в хода на предизборната кампания и употребата на етническата карта. Тогава наблюдавахме изборите в 11 населени места – в общо 46 изборни секции – в които гласува ромско и изобщо малцинствено население. Установихме, че едва една трета от всички регистрирани гласоподаватели в тези секции упражниха правото си на глас. Това развенчава мита, че ромите определят изборните резултати. Просто ромите не излязоха да гласуват в тези 11 населени места. Говоря за изборите през 2011 г…

…когато предизборната кампания премина в условията на етническо напрежение. Обвързвате ли с това ниската избирателна активност на ромите тогава?

Това е една от причините. Другата причина е огромното разочарование от политическата власт. Тези хора са лъгани твърде дълго, те вече не вярват на никакви политици. Обикновено се преекспонира проблемът с купуването на гласове, но ние установихме един по-съществен проблем – контролирания вот. Става дума за използването на различни форми на зависимост, основно на икономическа зависимост. Този проблем е общ за гласоподавателите в България. Това са все практики, които най-напред са използвани предимно в ромските махали, но вече са излезли извън тях. Затова твърдя, че ромските квартали винаги са били своеобразни лаборатории за политическата класа, тъй като в тях се изпробват някои от въпросните негативни практики. Ще ви дам два примера – единият е с купуването на гласове и контролирания вот, а другият с надписването на сметките за ток. Надписването на сметките за ток стана всеобщ и публичен проблем през последните шест месеца, но него винаги го е имало в ромските квартали. Аз съм запознат с този проблем, в някои случаи става дума за изключително високи сметки за ток, които не могат да бъдат обяснени по никакъв начин. В тези квартали винаги е имало и хора, които са коректни платци. Много често те са получавали едни невероятни и необясними сметки за ток. Така че ромските квартали са възприемани като особено пространство, в което могат да бъдат експериментирани всякакви политики и практики. Същевременно поради съществуващите стереотипи и предрасъдъци реалните проблеми в тези квартали намират много слабо отражение в медиите. Търдя, че това е причината те да бъдат използвани като особен тип лаборатории. Ако нещо сработи в циганската махала и няма реакция на съда, прокуратурата, полицията и медиите, значи след това то може да бъде мултиплицирано и извън ромските квартали.

Разкажете по-подробно за т. нар. контролиран вот, който определихте като по-съществения проблем в сравнение с купуването на гласове.

Няколко са формите на контролиран вот, които сме наблюдавали. Първо, използване на зависимост на работник от работодател, който се е ангажирал с предизборната кампания на определена партия или на определен кандидат и използва своето положение, за да принуди работниците си да гласуват за съответната партия или кандидат. Другата форма е чрез използването на социалните помощи. Тук вече говорим за ангажиране на служителите в държавните и общински институции. Най-често това става, когато действащ кмет се кандидатира за следващ мандат. Той използва реално властта си – разбира се, това е злоупотреба с власт – за да накара подчинените му чиновници да работят за него по време на изборите. Трета форма на контролиран вот е използване на зависимостта на длъжниците от кредиторите. Това е една много жестока форма на експлоатация, която е особено характерна за ромските квартали. При нея се използва зависимостта на бедните роми.

Зависимост към кого, кои са кредиторите?

Това са най-вече частни лица, т. нар. лихвари, които използват факта, че тези отношения не са регламентирани юридически. Лихварят дава някаква сума на заем на по-беден жител на квартала и след това започва да го изнудва. Такава беше причината и за конфликта “Зрънкови” във Видин.

Означава ли това, че т. нар. лихвари работят директно с политическите партии?

Абсолютно. Обикновено тези хора се намират под протекцията на управляващата политическа партия. Това са механизми, изработени във времето. Например, на изборите през 2011 г. бивши затворници, хора с висящи и с условни присъди бяха принудени да работят за определени политически партии под заплахата, че в противен случай ще бъдат привлечени под наказателна отговорност, ще им се наложи да си излежават присъдите и т.н.

Какво имате предвид като казвате “да работят за определени политически партии”?  

Имам предвид управляващата партия. През 2011г. това беше партия ГЕРБ. С други думи, който държи ножа и хляба, той може да манипулира изборите.

Но това не е нова практика, нито е уникална за ГЕРБ.

В никакъв случай не е нова практика и не е уникална за ГЕРБ. Преди това и партиите в тройната коалиция са използвали тези механизми. Те са много добре познати на нашата политическа класа.

Как точно биват използвани от политическите сили например бившите затворници и хората с условни присъди?

Ще ви кажа как бяха използвани те в Лом на изборите през 2011 г.  В Лом, където има доста висок процент ромско население – там има няколко големи махали – бяха докарани хора от други градове, които можем да определим като мутри, престъпници или лица от криминалния контингент.

Също роми?

Да, макар и не всички. Тези хора трябваше да обезпечат правилното гласуване на ромското население. Те бяха ангажирани в кампанията, за да извозват с автомобили хора от ромските квартали до изборните секции. Много от тях бяха регистрирани като застъпници и те придружаваха гласоподавателите до изборните секции. Искам дебело да подчертая, че това беше форма на принуда, а не купуване на гласове. Хората бяха принуждавани да отидат до изборната секция и да гласуват, като застъпникът придружаваше гласоподавателя до изборната секция и влизаше с него вътре, за да му покаже как трябва да гласува. Всичко това се случи пред членовете на съответната изборна секция. Това е недопустимо, но ние го видяхме с очите си. В Лом видяхме как застъпник в предизборната кампания направи това пред очите на местен полицай и на членовете на изборната секция. Докато бяхме в Лом, имаше и пребит човек, който не беше гласувал както трябва.

Има и друга, много по-лоша практика, която също наблюдавахме – партиите започват вече да се насочват към купуване на членовете на изборните секции. Смята се, че това е по-сигурната инвестиция. Разсъждава се чисто пазарно, икономически. Давайки пари на ръка на някого, за да гласува, нямаш стопроцентова гаранция, че този, който си е продал гласа, е гласувал именно за твоята партия. Тези, които плащат, нямат гаранция, че тяхната инвестиция е оправдана, защото купеният глас може да отиде за друга партия. Поради това политическите партии са станали по-прагматични и в някои населени места вече плащат директно на членовете на изборните секции. Това се случва най-вече на местни избори. Мисля, че всички неправителствени организации, които наблюдаваха изборите през 2011, видяха това. Някои от тях предпочетоха да не обсъждат онова, което са видели, но това е друг въпрос.

Вече се търсят нови варианти за манипулиране на вота. Спомнете си как през 2011 г. бяха мъкнати едни чували, как те бяха захвърлени… Това би обезкуражило и сигурно е обезкуражило много хора да гласуват на тези избори. Тоест съществуват много сериозни пропуски, които са както законодателни, така и процедурни, а в някои случаи става дума не за пропуски, а за предумишлени действия, за предумишлено допускане на слабости и непълноти в закона с цел манипулиране на вота. Смятам, че има огромен риск това да се повтори и на тези избори, защото реално нямаше адекватни санкции от страна на държавните институции. Нямаше осъдени политици или хора, които заемат отговорни позиции в държавата. Бяха констатирани само единични случаи на предлагане на пари, само някакви кокошкарски истории. Във всеки един град обаче се знае кои са онези, които са занимават с това. Ако държавните институции искат да прекратят тези вредни практики по време на избори, те могат да го направят без никакъв проблем.

Споменахте, че през 2011 г. избирателната активност на ромите е била около 30%. Какви са вашите очаквания за тези избори?

Смятам, че на тези избори избирателната активност в ромските квартали ще бъде изключително ниска. Хора, които очакват пари срещу гласа си, винаги ще има. Такива има и извън ромските квартали. Посочвал съм неведнъж, че дори цената на тези гласове е различна в зависимост от това за кое населено място и за кой квартал става дума.

Тоест гласовете на българите се оценяват по-високо?

Да, това е факт. Покупко-продажбата на гласове отдавна не е проблем само на ромските квартали. Дори смятам, че там този проблем се разсейва полека-лека, защото все повече хора си казват: “И да си продам гласа какво от това, какво ще се промени”. Хората започват да се осъзнават въпреки опитите да бъдат представени като прости и неграмотни. Житейският опит също учи, хората се учат от грешките си. На тези избори очаквам отново ниска изборна активност и манипулации, защото след злоупотребите по време на миналите избори не последваха санкции.

Защо ромите не излязоха на улиците по време на протестите през февруари-март?

Ще ви споделя нещо, което знам от мои източници във Варна. По време на протестите във Варна е имало готовност от страна на хората от ромските квартали “Владиславово” и “Аспарухово” да излязат на улицата и да се включат в протестите. Ръководителите на протестиращите обаче са предупредили ромите да не се включват в техния протест. Така че ромите също протестираха, но те бяха изолирани в махалите. Въпросът е защо нямаше съвместни протести. Отговорът е, че нямаше такива, защото няма разбиране и осъзнаване на общия интерес. Няма съзнание за общност, има съзнание за разделеност. Колкото и да го отричаме, етническият момент е много силен. В момента в махалите има много отчаяни хора, които са докарани до изключително мизерно съществуване.

Именно, а протестите бяха предизвикани тъкмо от бедността, от невъзможността хората да си платят сметките за ток… Къде другаде това е най-видимо, ако не в ромскте махали?

Какъв е парадоксът – тези проблеми съществуват от много години и те са най-остри в ромските квартали. Когато обаче става въпрос за ромите, липсва обществено разбиране, няма чуваемост за тези проблеми. По различен начин се гледа на бедните роми и на бедните българи. Когато един ром е беден, не може да изхрани семейството си и поради това спира да си плаща сметките, имаме негативна обществена реакция – циганите не искат да работят, не искат да си плащат сметките и т.н. Когато обаче става дума за някой беден етнически българин, който не може да изхранва семейството си и спира да си плаща сметките, реакцията е друга – ама как така, това е несправедливо, нещо не е наред в държавата, има социална несправедливост, докъде са докарани хората… Тоест имаме различни стандарти по отношение на едни и същи проблеми в две различни етнически общности. Колкото и да не желаем, колкото и да не ни се иска да го признаем, разделителната линия съществува и тя е етническа, тя не е социална. В нашето общество проблемите на ромите не се разбират като проблеми на обществото. Мнозинството от журналистите, например, не виждат смисъл в това да отразяват проблемите в една ромска махала. Разбира се, ако има нещо пикантно или нещо скандално, ако някой е продал бебето си, или е имало сбиване, това е интересно. Когато обаче трябва да бъде показано човешкото лице на хората там, техните ежедневни проблеми, реалното им състояние, много от журналистите не виждат смисъл да отразяват това било поради страх, че ще последва негативна реакция от страна на тяхната аудитория: “Защо ни занимавате с циганските проблеми и ние сме бедни, и ние нямаме пари, а те са привилегировани”, било поради липса на чувствителност и на осъзнаване. Много пъти съм казвал – проблемите, които днес съществуват в ромските квартали, утре ще излязат оттам. Твърдя, че ромските квартали са като лаборатории за управляващите, лаборатории, в които те експериментират различни политики – манипулиране на вота по време на избори, поставяне хората в зависимост, рекет, изнудване, експлоатация, трафик на хора, трафик на човешки органи… Ще ви дам  пример с наркоразпространението. Наркотиците бяха вкарани в ромските квартали от хората, които държат наркотрафика в България и тези хора не са роми. Хората, които държат контрабандата на цигари също не са роми, но именно ромите стават удобна мишена. Това, което се случва по време на избори, е само част от по-големия проблем, а по-големият проблем е в това, че съжителстваме в паралелни светове, в паралелни реалности. Ето, оказа се, че на протестите няма място за ромите. Ако разделението беше социално, не би ли трябвало различните групи в обществото, които имат общи социални проблеми, да се солидаризират, да излязат заедно на протест и да поставят заедно исканията си пред правителството и политиците?

Ако погледнем Оперативния план за интеграция на ромите чрез структурните фондове в България, ще видим, че програмите, по които би трябвало да се работи са не една и две – има Рамкова програма за интегриране на ромите в българското общество, Национален план за действие по Десетилетието на ромското включване, Стратегия за образователна интеграция, Здравна стратегия за лица в неравностойно положение от етнически малцинства, Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите… Какъв е ефектът от работата по тези програми?

Философията на този тип подпомагане е генерално сбъркана. Първият протест срещу тази политика беше организиран през май 2011 г. в хотел “Шератон”, където бе проведена съвместна конференция на Европейската комисия и българското правителство относно ефективността на европейските средства за ромското включване. По време на този протест на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който бе координатор на Декадата на ромското включване и председател на Националния съвет по етническите и интеграционни въпроси, бяха вдигнати червени картони за провала на интеграционната политика. Тогава ние – аз бях един от участниците в този протест – издигнахме един транспарант по време на изказването на еврокомисаря по социалните въпроси Ласло Андор. Надписът беше на английски език: “Europe stop funding Roma exclusion”, тоест “Европа, спри да финансираш ромското изключване”. Нашата теза е, че към настоящия момент се получава обратен ефект, тоест тези средства, които ЕК отпуска на българското правителство, не постигат търсения резултат. Причините за това са много, те са както политически, така и административни, но аз ви уверявам, че ако утре ЕК спре парите за т. нар. ромско включване, ромите няма да разберат това по никакъв начин.

Къде отиват тогава парите за ромското включване?

Правителството трябва да каже това. Аз смятам, че всички правителства, които са управлявали България досега, дължат обяснение какво точно се е случило с тези пари. Важно е да кажем, че в съответните стратегически документи най-често тези пари не са изрично описани като пари за роми.

А за т. нар. уязвими групи.

Точно така, там се говори за социално уязвими групи, за хора в неравностойно положение и пр., тоест става дума за едни изключително широки и разтегливи категории. И аз твърдя, че точно тази липса на яснота във формулировката дава възможност на правителствата да решават субективно кои точно са въпросните уязвими групи. Въпреки това псевдонационалистическите партии говорят за привилегированост на ромите, твърдят, че тези средства създават привилегии за ромите. Но тези средства не са за ромите, а и самите държавни институции отказват да кажат ясно каква част от тези пари реално са стигнали до ромите. Никой министър не може да ви отговори на този въпрос, който ние задаваме поне от две години.

Томислав Дончев заяви, че е невъзможно да се каже каква част от парите са отишли пряко при представители на ромската общност, тъй като при изпълнението на тези проекти никой не прави етнически скрининг.

Защо тогава правителството приема стратегия за ромско включване, защо отчита, че в България има ромско включване, след като не знае колко роми са били включени. Разбирате ли абсурда на сегашното положение?! Ние питаме как българското правителство отчита ромското включване, а управляващите не могат да ни кажат колко роми са включени. Второ, говорим за включване на едно малцинство, а въпросното малцинство го няма никъде. Него го няма в държавните институции, то не участва нито в подготовката на стратегическите документи, нито в разпределянето на парите, нито в тяхното отчитане. Всичко това решават едни чиновници, които ние дори не познаваме, те определят какви са проблемите на уязвимите групи без участието на тези уязвими групи. Как е възможно това? Затова аз и моите колеги твърдим последователно и настойчиво, че тези средства трябва да бъдат спрени, трябва да бъде извършен одит и да се види реално какво е влязло и за какво са отишли тези пари и тогава да се прецени дали наистина се помага или по-скоро се вреди, какъв е изобщо ефектът от тези средства. Всъщност проблемът не е само в нашата администрация. Това е проблем на самия ЕС, проблем на висшите чиновници в Брюксел. Затова издигнахме този плакат именно пред Ласло Андор. Не може еврокомисарят по социалните въпроси, който не знае за какво са употребени парите, отпуснати до този момент на българското правителство, да казва: “Ние ще ви дадем още повече пари”. Само по програма ФАР общата сума за включване на уязвими групи е била около 70 млн. евро. Тази информация е достъпна в интернет. Аз питам за какво са отишли тези 70 млн. евро. Нито ЕК може да ни отговори на този въпрос, нито българското правителство. Аз съм български гражданин от ромски произход и не получавам отговор на тези въпроси. Това позволява на някои политици да злоупотребяват с тази тема, да я вкарват в предизборна употреба и да трупат дивиденти реално на мой гръб, твърдейки, че ромите са привилегировани и получават много пари. Това обаче не е вярно, няма никакъв ефект от т. нар. интеграция, тоест тези пари са отишли на вятъра. Забележете, че псевдонационалистическите партии не насочват вниманието си към това как държавата е изхарчила тези пари, а към неправителствените организации, които като бенефициенти стоят на края на тази верига.

Казвам ви, че след като аз – човек, който се занимава с тези въпроси от толкова години –не виждам смисъл и ефект от отпускането на тези средства, тогава очевидно става въпрос за някаква огромна манипулация, за огромна злоупотреба, която рано или късно ще гръмне като бомба в публичното пространство. Моите опасения обаче са, че политическата класа никога няма да поеме отговорност за това. Политиците никога няма да кажат: “Ние злоупотребихме с тези пари, използвахме ги за купуване на гласове и пр”. Цветан Цветанов, който толкова години отговаря едномременно за МВР, за ромското включване, за междуетническите отношения, ръководи предизборната кампания на ГЕРБ… Разбирате ли за каква концентрация на власт става дума?! И как на такъв човек да му се потърси отговорност. Дори атаката срещу него се обръща срещу този, който задава въпроси. Ние бяхме поставени в една изключително неблагоприятна ситуация, в която министърът на вътрешните работи – на една репресивна структура – отговаряше за интеграцията на ромите. Не може онези, които отговарят за интеграцията, да са с фуражки и пагони. Хубаво е, че сега се поставя въпросът за това рекетирало ли е правителството бизнеса. Трябва да поставим и другия въпрос – рекетирало ли е правителството неправителствения сектор и по-специално организациите, които са получавали по-големи суми от чужди донори, защото ако е имало рекет, аз смятам, че той е бил повсеместен. Тоест на всички възможни места, където е имало пари, е имало стремеж за прибирането на тези пари. Аз твърдя, че имаше репресии срещу неправителствени организации и за съжаление почти нямаше медийно отразяване на този проблем. Смятам, че хората, които отговаряха за ромското включване през тези години, опорочиха самото ромско включване. Те го обезмислиха, превърнаха го в празна дума. И големият въпрос е дали тези, които ще дойдат на власт след тези избори, ще имат по-различен подход или ще продължат със съществуващите негативни практики.

Орхан Тахир е завършил право в Софийския университет. Работил е в държавния и в неправителствения сектор. Юрист и активист за човешки права. Председател на „Гражданско общество в действие“, съавтор на аналитичен доклад за ефекта „Катуница“ върху изборите през 2011 г.

kultura.bg

Публикувано на Общество и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към РОМСКО ВКЛЮЧВАНЕ (ИЗКЛЮЧВАНЕ) ПО ВРЕМЕ НА ИЗБОРИ

  1. Nikolov каза:

    Не искам да Ви лаская г-н Тахир,но Вие предоставихте един много изчерпателен аналитичен и информационен материал
    с който и на най-нискообразования и най високообразование би му станало ясно, че ромите не са „цел“ , а са “ средство“ за постигане на други цели.
    с Пожелание за много здраве и много успехи !
    От екипа на сдружение „Център за стратегии по проблемите на малцинствата“ – гр.Варна

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s