Когато се наливаха основите на „Циганската политика“


Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите –
какъв живот живяхме ний!
 
Пеньо Пенев, „Когато се наливаха основите
2014_02_malcinstvo_miting
Митинг на циганското малцинство, София, около 1949 г.
В началото на тази година ни напусна Сульо (Сюлюман) Метков. Тихо, без много шум, както си отиват големите хора от този свят. Той е първият редактор на първия ромски вестник в България, превел е Новия завет на ромски език, репресиран е от комунистическия режим, защото отказва да си смени името. Бай Сульо бе от онези дисиденти, които не бяха поканени на закуската с френския президент Митеран. Неговото поколение живя с една благородна кауза и плати висока цена за тази кауза. Комунистите изпратиха първия ромски депутат Шакир Пашов в Белене, демократите прогониха другия ромски депутат Мануш Романов в Турция, а „ромския патриарх“ Сульо Метков угасна като свещ в нощта на забвението. Защо тези хора се оказаха неудобни и за двете политически системи? Шакир Пашов беше искрен комунист, преследван преди 9-ти септември. Пламенният демократ, Мануш Романов, участва в „групата на 39-те“ депутати, които напуснаха Седмото Велико народно събрание и обявиха гладна стачка. Защо са забравени днес тези личности? Отречена ли беше след 10-ти ноември авторитарната политика към ромите или управляващите елити смениха цвета си, но не и възгледите си? За да си отговорим на тези въпроси трябва да се върнем 25 години назад в Народна Република България.
На 11 април 1989 г. Политбюро на Централния комитет на БКП провежда тайно заседание. Авторите на Възродителния процес обсъждат Решение „За по нататъшно единение на българската социалистическа нация“ – стратегически документ, приет броени месеци преди падането на комунизма. Протоколът от заседанието е запечатал изказванията на първите мъже в държавата и по така наречения „Цигански въпрос“. Нека да видим как политиците тогава са виждали решаването на този въпрос.
„Пенчо Кубадински: А ние говорим за единение и за укрепване единството на българския народ и на българската нация… В Нова Загора в един квартал живеят 5 хиляди цигани от 27 хиляди жители на града. 38 на сто от ражданията се падат на тези 5 хиляди. В Твърдица, Сливен, Пазарджик и Пловдив положението е същото… Преименувахме ги. Можем ли да отчетем активна дейност, активна работа? Не можем… Активисти няма. Значи положението по този въпрос не е добро… Крепостите могат да се превземат, когато се включат кадрите на Идеологическия отдел… Ако ние не въведем в нашите училища практически пеенето, не може да правим единение. Единението става чрез езика, чрез традициите, чрез песните…
Тодор Живков: Индианците от 15–16 милиона останаха 1 милион. И те са в резервати.
Добри Джуров: …момчетата идват при нас на 18 години, те по същество вече са формирали у себе си някакво виждане, някаква вътрешна нагласа, някакво поведение по въпросите на историята на нашия народ. Много трудно е за година и половина, за две години да ги прекършим, така да се каже… Основа трябва да им се даде в основните и средните училища…
Андрей Луканов: Единение именно на нацията, а не единение на тези псевдомалцинства с нацията.
Георги Атанасов: Когато се говори и когато се пише по тези въпроси, трябва да се има предвид, че нещата следва да се разчитат на десетилетия и столетия… Ние досега не проучвахме опита на тези държави, които умеят да асимилират.
Йордан Йотов: Ние трябва да подготвим нови отряди от историци, от философи, от социолози и т.н., които с ново мислене, на основата на априлската национална политика, да могат да разсъждават, да виждат и с тяхна помощ да можем да преобразим и съзнанието на целия наш народ.“
Днес, 25 години по-късно, се оказва, че думите на членовете на Политбюро са се превърнали в дела. Въпреки демокрацията, плурализма, свободата на словото, идеите обсъждани на 11 април 1989 г. се прилагат на практика, понякога и под благовидни лозунги като „интеграция на ромите“.
Пенчо Кубадински – раждаемостта
Истерията около високата раждаемост на ромите днес се подхранва от българските медии. Много от главните редактори и журналистите в тези медии бяха разкрити като бивши агенти на комунистическите тайни служби, което обяснява всичко. Упорито се крие фактът, че ромите са на първо място по смъртност в България, както сред децата, така и сред възрастните – положението е катастрофално. Демографските данни се изопачават, създава се обществена психоза в полза на някои политически партии, които освен „циганската заплаха“ няма какво друго да предложат на електората си. Кампаниите за превенция на ранните бракове и ранната раждаемост сред най-маргинализираните, често са използвани от псевдонационалистите като аргумент, че ромите раждат повече от неромите. Една от причините затова е, че никой не прави кампании за превенция на късните бракове и късната бременност, която е не по-малко рискова.
Пенчо Кубадински – активисти няма
Днес активисти има, но в какво са активни? Човек лесно може да направи асоциация с активистите на БКП и активните борци от недалечното минало. Това налага да се преосмисли употребата на думата в неправителствения сектор и да се отговори на въпроса какво всъщност правят тези хора. Ако си учител, лекар или коминочистач, професията ти има ясно предназначение, но кого обслужва професия ромски „активист“, трябва да кажат наследниците на Пенчо Кубадински.
Пенчо Кубадински – повече пеене, език и традиции
Като се тръгне от идеите на Мидхат паша за турско-български училища и се мине през комунистическите идеи за „побългаряване“ на децата от „небългарските народности“ – училището често е използвано като политически инструмент. През 2013-2014 г. в 66 училища в цялата страна се изучават различни форми на „фолклор“ и дори „българо-ромски фолклор“. Децата учат традииците на различните етноси, но само на един език – български. Министерство на образованието и науката, незнайно защо, отчита това като изучаване на майчин език. За какъв майчин език става дума? Ромските деца не могат да учат ромски език в училище. Преди 7 години Националната агенция за оценяване и акредитация оспори съществуването на ромски език и спря подготовката на учители по този език. Именно защото основен носител на идентичността е езикът, българските деца в чужбина учат в неделните училища първо майчиния си език и после фолклора. За разлика от тях ромските деца в България не учат майчиния си език, а са превозвани с автобуси да сурвакат министрите за Васильовден, със съгласието на директорите на училищата. Тази традиция няма нищо общо с ромския фолклор, а с пионерските бригади от близкото минало.
Тодор Живков – резервати
На парламентарните избори през 2013 г., идеята за създаване на селища подобни на индианските резервати в САЩ, попадна в изборната програма на партия Национален фронт за спасение на България. Макар и сезирана, родната прокуратура отказа да посегне върху идеите на Тодор Живков. Затова на следващите избори резерватите за цигани могат да станат гвоздея в предизборните програми на много партии, нуждаещи се от електорат.
Маршал Добри Джуров – прекършване
Очевидно нито преименуването, нито трудовите войски успяха да „прекършат“ твърдоглавите малцинства, затова в изпълнение на заръката на Добри Джуров, днес интервенциите започват от основното и средното училище. Ромски семейства в цялата страна, все по-често са посещавани от „теренни работници“, които събират от тях най-подробна лична информация за децата, ражданията, браковете, доходите и т.н. Да се надяваме, че събраната информация не се използва за по-ефективно „прекършване“, а само за добри цели.
Андрей Луканов – псевдомалцинства
На 10 декември миналата година вицепремиерът Зинаида Златанова обърка Деня на човешките права с Априлския пленум на БКП и заяви публично, че у нас национални малцинства няма. Пълна мистерия е защо България е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и защо за поредна година правителството пише доклад за прилагането на тази конвенция. Не е ясно и как това твърдение на вицепремиера Златанова коресподендира с поднесеното извинение от лидера на управляващата партия Сергей Станишев към жертвите на Възродителния процес. Може би „възраждането“ продължава.
Георги Атанасов – асимилация
Добрите практики за асимилация от други страни вече са изучени и се прилагат и у нас – ромски език няма, ромска история няма, успешни роми също няма, а под ромска музика се разбира „чалга“. Онзи, който не може да скрие произхода си рискува да остане безработен, да му бъде отказано лечение или да го пребият на улицата. Обстрелът срещу ромите започва още с пускането на телевизора сутрин. Определено не е добре да си ром или циганин в България. Както правилно отбелязва Атанасов резултатите от тази дългосрочна политика ще се отчитат с десетилетия и столетия.
Йордан Йотов – отряди от историци, философи и социолози
Отряди от историци, философи и социолози неуморно работят върху нови, още по-успешни програми за интеграция на ромите. В свободното си време отрядниците патрулират по семинарите и в социалните мрежи. Те трябва да са сигурни, че никой няма да попречи на превръщането на всички роми в социално уязвима група, със запазено място между други социално уязвими групи, като хората с увреждания и бившите затворници. Всеки, който оспорва трансформацията „етническо малцинство – уязвимо малцинство – социално уязвима група“ е обявен за враг на интеграцията.
От всичко казано дотук, става ясно, че през последните 25 години политиката на ЦК на БКП по „циганския въпрос“ се изпълнява и дава резултати. Още в корема на майка си ромското дете става „демографска заплаха“. По-късно в детската градина и училището враждебната среда го прекършва. Щом стигне до пазара на труда го преценяват по цвета на кожата и антропологията на лицето. Ако не е от „българската социалистическа нация“ му казват, че мястото вече е заето. Този младеж няма да е чувал за „Първопроходците“ в ромското движение, защото те са потънали в забрава, някой се е погрижил да ги няма дори в Google. „Прохождащите“ поколения са ослепени като Самуиловите воиници. Само тук таме има по някой едноок да води слепите в мрака. До какво ще доведе провежданата политика?
Поколенията, които идват не знаят какви са
Мургави българи, социално уязвими маргинали, Integrate Mangali, бежанци в родината си – това ли е изборът? Къде е достойнството на човека – трябва ли да се откажеш от себе си, за да получиш хляб и подслон? Така не се оцелява, така се оскотява, така се става „материал“. Хора без идентичност, без памет, без мнение, хора, готови да бъдат купувани, лъгани и страхувани. Този път води към резерватите за индианци. Както казва Тодор Живков – „Индианците от 15 – 16 милиона останаха 1 милион“ – тихо, кротко, почти без съпротива. Изглежда у нас това, което Възродителният процес не постигна с „груба сила“, днес се постига чрез „мека сила“. За несъгласните границата на Запад е отворена и „Голямата екскурзия“ продължава. А за тези, които остават тук, другарят Пенчо Кубадински е дал формулата: „Крепостите могат да се превземат, когато се включат кадрите на Идеологическия отдел“. Днес, кадрите на тоталитарната държава пак отглеждат троянски коне и ги готвят за превземане на крепости. Сталинският девиз е жив: „Кадрите решават всичко“. Докога тези кадри ще решават всичко – от ромската интеграция до еврофондовете и магистралите? Има само един изход: еднооките трябва да кажат истината на слепите – вървим към пропаст, трябва да сменим посоката, вече няма кой да ни спасява.
П. П. Автор на текста е Орхан Тахир. Текстът е публикуван в „Либерален Преглед“.
Източник: ognyanisaev.blogspot.com
Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s