Необходима е концепция за осигуряване на доболнична помощ за най-бедните, според лекари от Кюстендил


5207f9d038c86_largeЗа един месец от здравноосигурителната система в
Кюстендилска област са отпаднали 132 души. Това съобщиха от Районната здравно-осигурителна каса /РЗОК/ в Кюстендил. Броят на неосигурените пациенти в областта към 31 януари 2014 година е бил 24 633 от общо 143 925 жители по настоящ адрес, уточни Георги Лазаров от РЗОК. Той посочи, че регионът „държи“ устойчива, но низходяща тенденция по отношение на здравноосигурените си жители.

По данни на РЗОК в Кюстендил през декември 2013 година броят на неосигурените е бил 24 765. Това е твърде голям процент на здравно неосигурени, коментират от касата.
Отпадането на пациенти от здравната система „отвори“ дебат сред заетите в сферата на здравеопазването в региона, предизвикан от идеята на местната неправителствена организация „Ларго“ за предлагане на възможност за достъп до доболнична помощ на хора без доходи.
Според д-р Пламен Симеонов, председател на регионалната колегия на Българския лекарски съюз в Кюстендил, над 11 хиляди са здравно неосигурените в общината към края на миналата година, а над 9 хиляди от тях живеят в крайна бедност. Жителите на
ромския квартал в града, които са били без здравни права в края на 2013 година, са едва малко над две хиляди, уточни д-р Симеонов. По негови данни здравно неосигурените пациенти в цялата страна са около 1 500 000 души, от които без никакви доходи са около 400 000. Няма официална статистика колко са пациентите, невнасящи осигуровки за здраве поради финансова невъзможност, казаха от касата.
На работна среща с представители на Неотложната помощ, Регионалната здравна инспекция, Общината и общопрактикуващите лекари в Кюстендил наскоро беше обсъдена необходимостта за разработването на концепция за осигуряване на доболнична помощ
за най-бедните, която да бъде адресирана до министерствата, имащи отношение по проблема.
Според д-р Симеонов средствата, които в момента отпуска държавата за лечение на пациенти без никакви доходи, съгласно министерско постановление номер 17, се усвояват частично. Всички тези средства, които остават в държавата по това перо, могат да
се използват за превенция на такива пациенти, за да не им се налага впоследствие да стигат до болнично лечение или инвалидизиране, заради невзети навреме мерки, което ще спести средства на държавата, казва председателят на регионалната колегия на Българския лекарски съюз.
По данни на Агенцията за социално подпомагане за миналата година от там са отпуснали 3 031 597 лв. за лечението на общо 4 357 души, лекувани в болнични заведения в цялата
страна. От там съобщиха още, че за предходната 2012 година отпуснатите от социалното министерство средства са били в размер на 1 679 хиляди лева за лечението на 3 019 души.
Д-р Симеонов посочи, че подкрепя проекта на неправителствената организация „Ларго“ в Кюстендил, която предлага обществен дебат върху възможността държавата или
общините да финансират доболничната помощ на крайно нуждаещите се здравно неосигурени хора. Според него решението на проблема е в откриването на кабинети в областните градове, където хора без доходи да получават един или два безплатни първични прегледи и изследвания годишно.
Постановление 17 на Министерския съвет позволява, ако пациентите отговарят на определени критерии, да получават безплатна болнична помощ, но няма законово основание те да получават безплатни първични прегледи или изследвания, допълни
д-р Пламен Симеонов. Според него тези прегледи биха стопирали болестта на начален етап от развитие и биха спестили скъпоструващата хоспитализация. Той е изчислил, че месечните разходи за един такъв кабинет в Кюстендил ще са около 2 500 лева, което прави около 30 000 лв. годишно. По неговите разчети за страната разходите ще бъдат около 900 000 лв. на година. Здравното министерство губи много средства от това, че линейките ходят на адреси на здравнонеосигурени пациенти, коментира д-р Пламен Симеонов. „В деветдесет процента от случаите, когато такъв пациент търси помощ, се оказва, че
случаят не е спешен. Те просто търсят лекар, който да ги прегледа“, посочи д-р Симеонов. По данни на местната организация на лекарския съюз през миналата година Спешният център в Кюстендил е извършил 18 563 амбулаторни прегледи, от които 9 528
не са били спешни.
На ниво общини проблемите могат да бъдат решени лесно, чрез комисиите по здравеопазване при Общинските съвети, смята д-р Симеонов. Тази идея е била приложена успешно преди време в община Бобошево, където в един момент много хора останали без
работа и отпаднали от здравната система. От касата пък в Кюстендил са категорични, че не може да има здравно-осигурителна система с осигуряващи се едва около 30 процента от пациентите. Местни лекари твърдят, че здравно неосигурените пациенти търсят помощта им тогава, когато проблемите се задълбочат.
Според д-р Маргарита Исталиянова, акушер-гинеколог от Кюстендил, извършвала профилактични прегледи в националната кампания „Спри и се прегледай“, част от пациентките й, които се възползвали от кампанията през миналата година, не са правили профилактични прегледи от 10-12 години. При някои от тях били констатирани усложнения и се налагало оперативно лечение, каза д-р Исталиянова. „Има и случаи, в които и лекарите са безсилни да помогнат“, каза още Исталиянова.
Държавата трябва да осигурява средства, но не само за първични прегледи, но и за лекарства на здравно неосигурени, социално слаби пациенти, каза пък д-р Румен Алексов, член на Управителния съвет на националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Според него профилактичните прегледи биха се обезсмислили, когато пациентите не са в състояние да закупят медикаментите и да проведат лечение.
„Необходимо е държавата по някакъв начин да намери средства и да се заплаща за тези хора така, както се плаща за всеки един от нас на личните лекари като капитация, срещу
осигурен ограничен капацитет от услуги, не както за всички здравно осигурени“, каза д-р Алексов. Според него тези изследвания трябва да се извършват от личните лекари, а не в
социален кабинет, защото лекарят, който ще преглежда и тези пациенти трябва да има широки медицински познания, каквито имат само общопрактикуващите лекари.
Проблемът със здравно неосигурените е огромен и е редно той да бъде представен на вниманието на здравната комисия в Парламента, защото решаването му като частен случай на една община няма да доведе до цялостното решаване на проблема,
коментира и председателят на здравната комисия в Общинския съвет д-р Лилия Чингарска. Според нея трябва да има държавно финансиране за прегледи на такива пациенти, а не да се разчита на ограничения бюджет на общините. Решаването на този проблем с пари от общинския бюджет е частично, посочи Чингарска.
Всички знаем, че много хора нямат средства да отидат  на лекар, отлагат и накрая стигат до инвалидизация, а след това ТЕЛК-овете са препълнени. Основата на медицината е профилактиката. Затова е необходима сериозна гражданска дискусия, в която освен лекари да участват различни организации и хора, засегнати от проблема, коментира д-р Чингарска.

БТА

 

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s