Денят на ромите е време за размисъл и почит, а не за чупки в ханша


S5003732

Близо 700 хил. роми са избити в концлагерите на Третия райх

„Проклет да бъде този, който някога и някъде е казал, че циганите са весел и безгрижен народ”, пише в началото на книгата си „Тежки сълзи” Господин Колев. Сигурно се питате кой е Господин Колев? Господин Колев е единственият циганин, който е бил в ЦК на БКП. Колев вече не е сред живите, но във всичките си книги е оставил себе си и изстраданото в името на ромите. Тази мисъл не е случайна. Това е мъдрост, която е изстискана от опитите на Господин Колев да внедри политика за ромите още през червеното време. Опити, които са срещали несериозно отношение като към весел и безгрижен човек. Държавно поведение, което има отражение и в наши дни.
Международният ден на ромите е историческа дата с различно значение за всеки, но с единствено послание – ден за възпоменание на избитите роми във Втората световна катастрофа, ден, на който един древен народ напомня за своя героизъм и безсмъртие. Ромският народ.
Ромите били поставени на мушка от Хитлер наравно с евреите. Избиването им ставало без ясни мотиви. Преди да застане начело на Германия, Хитлер е бил на мисии в Тибет и Памир. Добре бил запознат с истината, че циганите са част от арийската раса, която той смятал за свръхчовешка. Въпреки това ограниченията, които са били за евреите, се наслагали и върху циганите. Лавината на военните действия сложила край на живота на много невинни роми, ако изобщо може да става дума за виновни роми. Били са избити близо 700 хил. ромски деца, жени и мъже. По това време в Югославия са били избивани средно по 11 роми на ден.
Между 8 и 12 април 1971 г. в околностите на Лондон се е провел Първият световен ромски конгрес с участието на представители от държави с ромско малцинство от всички континенти. На тази дата ромите се събрали с идеята да консолидират усилията си в рамките на Европа, за да привлекат вниманието на световната общественост върху проблемите, които срещат. От България участвал учителят от Сливен Димитър Големанов. Партийното ръководство се опасявало циганският въпрос у нас да не създаде усложнения във външната политика. Затова България не изпратила циганин на конгреса. Големанов е взел участие в Първия световен ромски конгрес без разрешението на партията.
„Тодор Живков и неговото обкръжение смятаха, че по проблема „цигани“ трябва да се работи, но без на това да се дава гласност. Лично аз неведнъж съм чувал да се казва, че „циганският проблем не прилича и не бива да се смесва с турския или арменския. Циганският проблем е наш, домашен проблем и ще го решаваме с по други методи и с друга цел…“, пише в една от статиите си Господин Колев. На събитието в Лондон са били приети ромското знаме и химн. Знамето изобразява синьото небе, зелената земя и червеното колело на вечното движение на ромите. Зеленият цвят напомня за полята и горите.
Синият цвят символизира освен небето, безкрая и Космоса. Червеното колело се нарича още чакра – съдба. То се състои от 16 спици и всяка една от тях съответства на част от чакрата. За химн на ромите избрали песента „Джелем, джелем” („Бродих, бродих”) на Жарко Йованович от 1969 г. Датата на началото на конгреса, 8 април, е приета да се отбелязва като Международен ден на ромите, когато се отдава почит на ромите, избити във фашистките концлагери и газови камери.
Добре е истината за Хитлер и решенията на ромския конгрес от 1971 г. да се повтарят и преповтарят, защото има роми и българи, които живеят в изкривеното разбиране „8 април – ромски празник”. Често, почти всяка година, 8 април им дава повод да организират пиршества, надсвирвания, надигравания и все събития от празничен род. Да правиш концерти като сватби в памет на загинали хора е тъжно, ако не е смешно.
„За жалост смисълът на 8-и се притъпява с всяка следваща година. Посланието му се неглижира. Този ден не е ден за надиграване и надсвирване. На този ден циганите християни трябва да запалят една свещ в църквата за мир на праха и душите на жертвите. Циганите мюсюлмани би трябвало да отдадат нужната почит със съответната молитва в джамията.
Българската държава също трябва да почете паметта на загиналите роми подобаващо в лицето на своите ръководители, защото ромите са най-голямото малцинство на България”, смята писателят Атанасов. Той дава примери със Сърбия и Полша, където има построени музеи на ромския бит, ромската история и ромската култура.
Разговаряме с писателя Димитър Атанасов-Кабули, който е автор на книгата „Светът и циганите“. Кабули е душевно свободен и мисловно разкрепостен екстраверт. Изнасял е лекции в няколко чужди университета на ромска тематика. Поддържа контакти с роми от целия свят. Той е един от художествените типове роми, които все още могат да вдъхнат духовна виталност на ромите и България. Перото и словото му са толкова люти, колкото и истински. „Безспорно не можем да не говорим за проблемите на ромите на този ден. Те са много и различни. Едно е важно да кажем – държавата не може да очаква гражданските организации да поемат отговорността й по отношение на българските й граждани – ромите, защото организациите не са държавата в смисъла на свещеното й право – законодателна, изпълнителна и съдебна власт. А медиите би трябвало да са безпристрастен морален „надзорник с електрошокова палка”, който да „пуска ток” от време на време към държавата и гражданите й, за да им напомни за отговорностите, които имат всяка власт и право”, споделя Атанасов виждането си спрямо ромската интеграция.
Говорим с Атанасов за времената, когато той е бил дете и за отношението към него като ром. „50-те години на ХХ в., когато аз бях ученик, го нямаше това разделение на цигани, българи, турци и евреи. Нямаше го Сидеров, нямаше го Каракачанов, нямаше го Расате. Нямаше го това „Ей, манго!”. Живеехме си нормално. Никой не ме е наричал мръсен циганин, защото нямаше от кого да се научи”, смята писателят и твърди, че в основата на етническото ни разединение стоят политически кукли. „Когато в преобладаващия етнос настъпват колизии – политически, икономически и социални, винаги първи опират пешкира малцинствата. БКП започна да наслагва с умисъл това фиктивно разделение през 70-те години, но незнайно защо то продължава да се поддържа и от демократичните ни ръководители”, недоумява Кабули.
Атанасов смята, че в България ромите се приемат за безродни хора, без да се допуска истината, че те принадлежат на България. „Приобщаването на ромите към този момент не се случва. Няма да се случи и утре, ако ромите и държавата продължават да бъдат пасивни. Моделът „има проблем-има проект” не работи, защото желанието на проектантите за кражба е по-силно от желанието им да свършат съответната работа, когато иде реч за големи пари”, смята писателят. Ако сложим настрана неговото мнение обаче, има доста граждански организации, които работят, и ефектът от това е налице. Друг е въпросът, че държавата съзнателно или несъзнателно не взима предвид добрите им практики. За да не притъпим замисъла на деня на ромите, ще спрем с проблемите дотук.
Ако все пак на 8 април видите роми да танцуват на сватбарска музика, а други да се надсвирват – не се чудете. Обществото очаква кючеци от ромите, а повечето роми така и не успяват да излязат от обръча на музиката и танците, за да не накърнят очакванията на другите. Ромите, а и много други народи, сякаш са орисани да не познават историята си. Защо ли? Защото далеч по-трудно е да се разгърнат прашните и кървави страници на историята. Така че да друснем по веднъж в памет на избитите роми от Хитлер. Поне това всеки го може – „В края на двайсетия век българи заиграха кючек…”, както пише в стихотворението си „Интеграционна изповед” ромският журналист Валери Леков.Публикувано във в. „Новинар“, 2011 г.

 

Източник: ognyanisaev.blogspot.hu
Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s