IN MEMORIAM НА ПИСАТЕЛЯ ГАРСИЯ МАРКЕС


garsiaСнимка: Интернет

Литна в небето магьосникът на словото. А преди това издигна световната литература  на хълма, от който се вижда най-ясно. На кръстосаните пътища не отива самота. Самотни са куршумите, предметите и злобата.  Самотен е фетишът на безцелното самообяваване за величие… Накара ни да не измерваме пътя си с един и същи ден. И повярвахме, че сто години не са нужни самотата да изгорим. Защото животът ни е страшно къс. Романът му „Сто години самота” ни накара да приемем океана за невзрачна  капка. Габриел Маркес извади на показ санскритските ни чудатости. Лупите на героя му Мелкиядес още стопяват ледовете на демонизираната и примитивна представа за нас циганите… Навярно вдъхновен и от съпругата си Мерседес Борча, циганка от Богота,  ни е обрисувал толкова красиво и достолепно. И никой в световната литература не го е надминал.

Ние,  ромите от целия свят, трябва да четем романа „Сто  години самота”, защото сред тези „предисторически обли камъни като яйца” не само сме присъствали, а и сме предупреждавали  хората: „Нещата имат свой живот.  Цялата работа е да им пробудиш душата…” Циганина Мелкиадес, който е носил всичките научни открития на света в неговото Макондо  е вдъхновил гениялния писател да напише мъдрото си заключение: „Но племето на Мелкиадес, според разказите на скитниците, било изтрито от лицето на земята, защото надхвърлило пределите на човешкото познание.”

 

Георги Парушев

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s