Продавам си гласа – да ме чуят джамбазите


He That is without sin, cast the first stone

Мястото на сутеньорите не е ли в затвора, а не на масата, където се обсъжда борбата с проституцията?

Кой продава гласа си, е ясно. Кой търгува с гласове, също е ясно. Всички разбрахме, че не само неграмотните цигани си продават гласа, но и грамотните роми в лицето на пасторите им. Ясно е – или са прегрешили и трябва да се покаят, или винаги са били съзнателни в това, което вършат. Само Господ може да им прости, ако реши, би казал вярващият човек.

Вярвах, че тази кампания ще мине без грозни разследвания на настървени журналисти, които претендират за обективност. Защото последната беше доста спокойна. Знайно защо – всички политически актьори, джамбази на гласове, бяха наместени по местата си и доволни. Но днес, на тези избори, въпросът е на живот и смърт. Джамбазите от някои т. нар. малки партии дават мило и драго да са златното пръстче в 43-то НС. Тази история с пасторите е пълна с аматьори. Колеги (журналисти), нима не знаете, че всичко вече е напазарено и преразпределено? Настървеното ви наивно поведение е за завиждане, ако е истинско. И за обиждане, ако е фалшиво (платено). На всеки разумен човек е ясно, че разследването, което уличава пастори в ромските квартали в предизборна търговия с влияние, няма да доведе до съществена промяна на изборните резултати или жестоко драматично разместване на позициите.

Сега, както удариха джамиите през миналата година, нека ударят и църквите. Нали това искат почти всички? Джамиите, където основно малцинства дават смисъл на живота си и намират съмишленици за добро. Моля, всички джихадолози да замълчат, защото джамиите са сред малкото умерени и спокойни места у нас. Оцапаха ги, за да отблъснат хората от духовниците им. Така е и в случая с пасторите от евангелските църкви.

Историята с пасторите, които искат 50 хил. лв. срещу 7000 гласа на вярващи, се превърна в мотив за някои кръгове в държавата да атакуват църквите в ромските махали. Освен разобличени, те  вече са и причина властта в бъдеще да има право да подлага на контрол тези места и хора. А там хората се събират безкористно, преоткриват себе си и изграждат ценности и морал, каквито по принцип държавата и обществото трябва да възпитават у всеки човек, но не го правят. Църквите и джамиите са сериозна алтернатива на държавата, институциите и демокрацията ни – особено в този им пропаднал и оглозган вид, благодарение на същите джамбази. Там има хармония, правила, уважение и вяра. В никакъв случай това не се отнася за всички църкви и джамии, но със сигурност имат тези характеристики. Не че и там няма гнило месо, което трябва да се отреже. Но политическите джамбази се опитват да излекуват не болното място, а да разболеят и здравото, за да обслужат гнилите си интереси. Като болен човек, който е зависим от инжекцията на лекаря. Като имам или християнски свещеник с агентурно минало в ДС.

Вярата и надеждата обаче никой не може да ти ги отнеме. Хляба могат. Работата също. Живота – и него. А Божиите храмове възпитават и привличат хората, защото там има светлина. Не им искат да си плащат и не се държат с тях като административни служители с граждани. Така обаче се концентрира много власт в ръцете на духовните водачи. Много човешки ресурс. Който е привлекателен за джамбазите на гласове. И някои от пасторите –злоупотребяват. Какво следва? Големите джамбази нямат нужда от силна и смислена алтернатива. Затова елиминацията им е неотложна. В по-добрия случай ги отслабват. В най-лошия случай ги склоняват към купуване и продаване на гласове. И тези, кои са се замаяли, се хващат за куката, без дори да усетят уловката. Оттук нататък процедурата е позната – проверки, арести, съдилищата, компромати, девалвация. Кой ял, ял. Кой не е ял, да е ял. Лошото е, че в такива случаи по презумпция всички са подложени на тормоз. Да изгорим ли юргана, заради едната бълха?

Не носят ли наказателна отговорност и тези, които склоняват гражданите към продажба на гласове? Или, те винаги са от добрите? Има ли някой, който да не е разбрал, че в ромските махали има покупко-продажба на гласове? Има ли „обективен“ журналист, който да не е пробвал да купи ромски гласове? Има ли политически лидер, който да не е казал, че ромите се продават? Няма, нали? Да, няма.

А има ли някой, който да е разбрал за колко се търгува гласа на бедните (а от скоро и небедните) етнически българи? А има ли някой, който да се е опитал да разбере защо аджеба повечето турци гласуват за една и съща партия вече 25 години (може би са много доволни, но едва ли е това!)? А имали някой „обективен“ журналист, който да е пробвал не да купува гласове в ромските махали, а да разбере кой наистина купува гласове там, като организира КПП-та на входовете и изходите в изборния ден?  А има ли политически лидер, който да си е признавал, че е купувал ромски гласове, или изобщо гласове? Не е трудно да се провери и да се разбере. По резултатите в ромските секции ще ги познаете.

Но нека все пак си припомним и нагледно някои пресни примери. Кой пускаше агитационни видеоматериали с хора, на които е помогнал да се излекуват или да си спасят жилището от банката? Кой в предизборните си клипове раздаваше перални, печки, хладилници, мебели и пари на пострадалите от наводненията? Кой беше платил кувертите за бала на едни абитуриенти на евроизборите? А кой обеща (забележете!) да изплати заплатите и даде по торбичка месо на миньори, ако гласуват за правилната партия? И всичко това гарнирано със слогана „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“.

Сега ми кажете кой руши демокрацията. Този, който си продава гласа и живее, за да оцелее и да умре сит? Или този, който го склонява и принуждава да го прави, и се представя за лице(мер) на демокрацията?! И в тези случаи ли не е ясно КОЙ купува гласове? Сякаш в интерпретацията за купуване и продаване на гласове е заложено наказателно отношение единствено към продавача. Ако приемем, че политиката има доста общо с проституцията, не е ли правилно мястото на политическите сутеньори да е в затвора, а не на масата, където се обсъжда борбата с проституцията? Наистина ли не знаем, че само си играем на демокрация? Наистина ли прокуратурата е сляпа за купувачите? Нищо ли не знаем? Знаем. Всички знаем за какво иде реч. Но преструването се е превърнало в начин на живот за много хора у нас.

Отбиването на номера, за да изтече мандата или работния ден, е единственото, което много успешно се случва в България, особено след влизането ни в ЕС. Важното е да си във филма. В джаза. Но има една друга мъдра мисъл, която ни сполита рано или късно – „Господ забавя, но не забравя“. Кой каквото е заслужил, Господ му го връчва, ако демокрацията не успява. Ето затова издирвам купувач на гласове. Истински. За да получи това, което заслужава всеки политически сутеньор и джамбазин – да изживее достойни старини в деветия кръг на демокрацията.

Източник: ognyanisaev.blogspot.com

Публикувано на Житейски истории и тагнато, , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s