Ромите празнуват Башнувден (Петльовден)


10947223_10203869967926018_8482999495408305585_n

Днес по стародавна традиция  дръндарите (музиканти) отбелязват Башнувден (Петльовден).

Башнувден или Ихтимия (Петльовден) се празнува от дръндарите (музикантите), които са особена, добре запазена група хорохане-рома. Техният корен е в Котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина – в Златарица и Лясковец, Омуртагските села, както и в някои Шуменски села (Ивански, Салманово и др.).

Поне две неща си струва да отбележим за дръндарите. Първо: диалекта, който те говорят се различава от диалекта на другите роми-йерлии. Затова много циганолози говорят за „дръндарски диалект“. Второ: Историческата личност Мустафа Шибилоглу, обезсмъртен от Йовков в разказа „Шибил“ е бил градешки дръндар. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар.

Макар да са „турски цигани“, голяма част от дръндарите вече не са мюсюлмани и напълно са загубили спомена за празнуването на ислямските празници – напр. живеещите в Златарица и Лясковец. Други групи музиканти също са изоставили мюсюлманската религия и са преминали към християнството, но все още празнуват и байрамите, заедно с християнските празници – напр. живеещите в Салманово. През последните години голяма част от дръндарите се приобщават към Петдесятната църква и като цяло изоставят отбелязването на традиционните празници, но пазят добре спомена за тях.

Ихтимя се празнува на 2 февруари. Свързва се с няколко сходни легенди, според които по време на османското робство турците започнали да избиват всички момчета (на циганите или на не-турците) и да поставят кървав знак на портите, от където са минали. Една циганка (Евтимия или Ихтимя) заклала петел и с него изпръскала вратата. Когато турците минали, те помислили, че вече са взели момчето от тази къща и така то било спасено. Както се вижда, легендата е точен аналог на българското предание за Петльовден, единствената разлика е, че тук главното действащо лице е циганка. (Впрочем и това не е задължително. Част от днешните дръндари смятат, че жената заклала петел е била българка и не отричат, че празнуването на Ихтимя при ромите е отглас и отражение на празнуването на Петльовден от българите.)
Ихтимя се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса, или тя е съвсем скрита и завоалирана. Същността на празника е клането на петел за здравето на момчетата в къщи.

За всяко момче в къщата се коли отделен петел. Важно е петелът да бъде заклан от външен за къщата човек – роднина или приятел. От кръвта на петела се поставя петънце върху челото на момчето – смята се, че това носи здраве. При дръндарите от Златарица и Лясковец главата на петела се окача на портата „за да се помни, че петелът е спасил циганския род“, а вътрешностите се изхвърлят в реката, или се заравят – „за да не ги разнасят котките и кучетата“. При дръндарите от Салманово и Ивански не само вътрешностите, но и главата се заравя в земята.

Месото на петела се яде само на 2 февруари. Затова в къщи, където има повече момчета (т.е. където се колят повече петли) се устройват големи празненства или пък месото се раздава като дар на съседи и близки.

Особено тържествено се празнува Ихтимя при раждане на първо внуче през годината. Тогава целия петел се раздава в сурово състояние в махалата.

Въпреки, че Башнувден е празник на момчето, момичетата също са включени, макар и по-скромно – за тях се правят тиганички или мекици, които също се раздават.

Както посочихме по-горе Ихтимя се празнува единствено от дръндарите (поне в Централна и Източна България). Но при някои ромски групи съществува подобен обичай – клане на петел като курбан за момчето в къщата и поставянето на капка кръв върху челото на детето за здраве –, който се свързва с празника Банго Васили. Това са например калдарашите от Дряново (които наричат Банго Васили още Башнувден) и дасикане-рома от Габрово. Те също свързват клането на петел с легенда за преследването на ромите от турците и за спасяването на ромско момче след като майка му заклала петел. “Някога турците вземали кръвен данък от всяко семейство и отбелязвали с червен знак вратите на къщите, от които вече са взели дете. В една циганска къща имало само една рожба, едно момче, и за да го спасят, заклали петел и намазали с кръвта му вратата, а турците видели знака и отминали. От тогава се чевства Васильовден с петел, а на децата се слага точка от кръвта на челото.”

Празникът Ихтимя е интересен и защото много ясно демонстрира един аспект на връзката между ромските и българските традиции – това, че понякога ромите съхраняват обичаи, които околните етноси вече са загубили. Очевидна е връзката в празнуването на българския Петльовден и на ромския Ихтимя – отбелязват се на един и същ ден (2.02.), легендите са почти едни и същи (има разлика само в етническата принадлежност на жената, заклала петела – съответна българка или циганка), почти един и същ е и празничния ритуал. Но в българска етническа среда Петльовден отдавна не се празнува, докато при дръндарите той се отбелязва спонтанно и днес.

 

Източник: Амалипе

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s