Цигуларят Венцислав Такев: В чужбина пишат българинът Венцислав Такев, а тук – ромският цигулар. Обидно е


Image_4568898_126

– Г-н Такев, отпразнувахте рождения си ден на Бъдни вечер. Набожен човек ли сте?

– Това, което мога да кажа специално за моя рожден ден, е това, че датата показва, че съм малко по-различен от другите хора. Защото на моя рожден ден цял свят празнува – може би затова. Датата на раждането има голямо значение. Сигурно съм благословен и изпратен на земята, за да създавам настроение, да направя нещо хубаво. Да не лъжа, да не крада и убивам, а да давам обич на публиката, на хората по целия свят, защото съм роден на Бъдни вечер.

Когато съм се родил, е било голям студ. Голяма мъка и мизерия. Аз съм роден през 1945 г. – точно тогава освобождаваха България от войната. Счупени прозорци с черги на тях, бомбардировки. Но аз съм останал жив с благословията на Бога. Благодарение на него съм това, което съм, и създавам настроение на хората.

Ето този ковьор (показва тъкано платно, закачено над леглото с лика на Исус Христос на него – б.а.). Да разкажа как съм го купил. От Щутгард, Западна Германия. Там работех 1969-1970 г. Излязох да се поразходя из града. Минавам по една уличка и гледам Исус Христос. Питам: колко струва този ковьор. 50 марки. Купих го и от 1970-а досега е с мен. Където спя аз, той е до мен. И в апартамента като бях, и тук в къщата, винаги е с мен. Яви ми се като видение тогава. Ако бях минал по друга улица, нямаше да го видя. Пази ме и каквото съм си поискал от ковьора, все ми се случва.

– Тази година ставате на 70 г. Доволен ли сте от живота досега?

– Доволен съм от живота. Нямам разправии с хората. Не съм се пристеснил досега, въпреки мъките. Няма човек без ядове. Но създадох семейство. Отначало ми беше много трудно. Страхувах се – дали ще мога да гледам жена, деца. Леле, то така стана, че имам осем внуци, шест правнучета, зетьове, щерки…

Навърших 69 г., почвам 70. Музиката ме спасява май. Без цигулката съм нищо. Тя ми дава много… И болен да съм, взема ли цигулката, почна ли да свиря, всичко ми минава. Енергията ми е друга.

– Колко е голямо семейството ви?

– Голяма фамилия имам. Ние сме 5 братя и една сестра. Но семейството беше хубаво, когато бяхме малки и бяхме всички заедно. И сега се виждаме, чуваме се, но всеки вече си има деца, внуци. Всеки гледа да се спасява по някакъв начин. И братята ми са музиканти – трима цигулари сме, един кларинетист и един китарист. Каквото ти е писано, никой не може да го промени.

– Внуците ви наследили ли са таланта ви?

– Да, всичките са много музикални. Но цигулката е един труден инструмент, не всеки може да свири на него, трябва да имаш нещо отвътре. Трите душѝ на бате Венци са на цигулката душичката, моята и на Бога душата. Като се съберат тия три души, става магията. Не може да имаш само талант и да не се трудиш. Трябва да работиш върху себе си. Аз денонощно съм свирил на цигулката. Въпреки че по мое време моите съученици мразеха този инструмент, хич не го обичаха. Като чуеха симфонични оркестри, не приемаха тази музика. Но аз, като почнах да свиря, като ме срещат, ми казват: Бате Венци, заради тебе почнахме да обичаме цигулката, като свириш, душата си лееш. Ами, Божа работа…

– Откога започнахте да свирите на цигулка?

– Почнах да уча цигулка на 7 г. в едно читалище. Записа ме баща ми. И след 4 г. почнах вече да се подготвям за музикалното училище. Концерти на Вивалди, други… Бях се подготвил, но не ме искаха. Баща ми, човекът, много труд е положил да ме приемат. Но мургав съм бил, циганин. Тогава времената бяха други. Аз казах така: Щом не ме искате, аз така ще направя, че утре-вдругиден ще дойдете вие при мен аз да ви покажа всичките трилери на цигулката. И така стана. Ето на концерта на Руслан Мъйнов имаше голям симфоничен оркестър – всички ми се радваха, снимаха се с мен. (Венци Такев взе участие в двата спектакъла “Руслан Мъйнов пее любими руски песни” в зала 1 на НДК миналата година – б.а.) Значи аз съм постигнал нещо с много труд и много работа.

Аз го обожавам Руслан Мъйнов. Той е голям артист, хубаво момче, пее. Да са живи и здрави – не само той, ами и Краси Радков, и всичките, ние сме приятели с тях. Имаме заедно участия, канят ме, аз ги каня.

– По слух или по ноти свирите днес?

– Свирил съм по ноти и още понякога свиря по ноти, но аз много бързо запаметявам, като чуя нещо. С Йълдъз (Ибрахимова – б.а.), като правихме албума, всички момчетата си имаха партитури, а не мен ми записа на една касетка какво иска. Аз тия неща съм ги свирил, свирил… Не са ми нещо ново. Само че трябваше да се уточнят някои неща, да репетираме. Справям се. С нея доста пътувахме по Турция.

– Помагал ли ви е някой, за да стигнете дотук?

– Има и добри хора в живота. Искам да кажа тук името на един мой голям приятел, който много ми помага. Помага и на цяла България. Запознахме се на неговата 50-годишнина. Много държеше аз да свиря и оттогава станахме големи приятели. Той е много добър строителен инженер, направил е много сгради. Когато нещо не ми достигнат парите или друго, обаждам му се: Така и така, закъсал съм, а той: Бате Венци, ела, ще ти дам. Казва се Васил Пеевски, голям инженер. Желая му много здраве, щастие и все така да помага. Той не помага само на мен. Много добър човек. Аз операции съм правил, пак той ми помагаше.

Аз бях в Строителни войски в казармата. Шест години съм бил в дивизията, докато не се промениха нещата. Там пък много ми помогна ген. Веселинов – шеф на дивизията. И ген.-полковник Васил Василев, който беше шеф на Строителни войски. Искам да поздравя и тях.

– Пред много големи личности ли сте свирили?

– И на Путин съм свирил, и на Първанов. Няма маршали, няма генерали, министри… На всякакви хора.

– Казвате, че много сте пътувал, но никъде не сте се задържал повече от 6 месеца. Защо, няма ли държава, в която бихте живяли?

– През 1969 г. пътувам за Нюрнберг, Германия. Като имаш предвид, че тогава беше много трудно да се пътува в западна страна. Собственикът на едно заведение там дойде в България да си търси оркестър. Трио от цигулка, акордеон и китара. Аз работех в механа “Щастливеца”. Идва собственикът при нас и казва, цигуларят – за мене, има много хубава усмивка. Това ще е триото.

Ние бяхме много добро трио тогава. Китаристът свиреше много руски-цигански романси, акордеонистът пееше и свиреше гръцка музика, аз – класика, всичко. Отидох в Нюрнберг – договорът беше за 6 месеца. Трябваше да останем още 3 месеца. Изкарах ги и тях и не издържах повече. Хвана ме носталгията, почнаха да ми се отварят очите по цяла нощ… Гледам тавана, почнаха ядовете. Аз имам тука 5 братя, баща, майка, щерка имах тогава на една годинка – Ани. Тя ми е най-голямата. Дойде ни и договор за една година за Франция. Казах им: Слушайте сега, аз повече не мога. Ето ви всичко, ни пари искам, ни нищо, качвам се на влака и си заминавам. И си тръгнах. И сега вече моите пътувания са по месец или малко повече. Зависи с кого съм. Сега съм с оркестъра “Болкан ханс”, ходихме скоро до Брюксел, обикаляме, но за 4-5 дни. В този оркестър е и Скилър. И гайда има, йоника.

Така – бях няколко месеца в Холандия, 8 – в Щутгард, и това вече ме побърква. Бях накупил подаръци и все мислех как ще се прибера да ги дам… След това през 1973-а година пътувах за Токио. И там изкарах 6 месеца. Върнах се и после във Франкфурт на Майн бях 4 месеца. Имал съм много пътувания, когато беше забранено да се пътува. По 40 дни проучвания имаше, за да те пуснат в чужбина…

– Как реагират на вашата музика в чужбина, например в Токио?

– Много обичат руската музика японците. Като засвириш казачок, всичко живо пляска. Възхищаваха се. Обичат руско-циганската музика.

– Кое ви впечатлява най-много в чужбина?

– През 1970 г. съм в Холандия на 30 км от Амстердам. Една чиста държава, хубава. Малка е Холандия, но голяма топлина имат холандците. Не са студен народ, както говорят за немците. И какво ми направи впечатление. Прибирам се през 1970-а в България – тъмнина. Осветление през нощта почти нямаше. Този нощен живот, който е сега. Имаше един денонощен магазин до Съдебната палата и това е. Тъмно… Все едно от една хубава градина влизаш в някаква тиня. Тогава за едни дънки, за едни маратонки се продаваха хората.

– Сега как е, по-добре ли е?

– Много по-добре, а ще стане и още по-добре. Не може без труд и репетиция да свириш на цигулка. Същото е и за държавата. Ще се оправяме, бе, как няма. Ние каквото сме живели, живели, но за внуците, за правнуците. Ще има топлина. Така че няма да се ядосваме, няма да крещим, гладни гробища няма. Някои казват: Да бях се родил в Америка… И? Какво щеше да стане? Пак нищо по-различно нямаше да направиш. То си е писано. Парите провалят понякога. Аз и пет лева да имам – на ти на теб 2,50, на мен 2,50 и съм спокоен, на никому нищо лошо не правя.

– Различно ли е отношението към ромите в чужбина и тук?

– Специално за музикантите в другите държави има. Унгарските цигани – “101 цигулки”, те са на голямо ниво. Държавата, хората ги уважават. Те се чувстват роми, цигани, но са със самочувствие, не се притесняват от това. Той е примаш, той е майстор, номер едно. В Америка – какво да ти кажа. Там музикантите са добре заплатени, оправят се в живота. В Румъния също има много цигани, хубави оркестри. В Чехия, в Полша, в целия свят има. Тук обаче – няма я тая топлина към музикантите. А, мани го тоя, циганин… Докато унгарците са много уважавани. Като кажеш унгарски циганин – еее. А тука…

– А за обикновените хора как е?

– Обикновените хора. Те си остават обикновени. (Смее се.) Всеки гледа да преживее живота. И те имат съдба, не може всичките да са музиканти, артисти. Всичките хора сме еднакви – уши, нос и гърло. Най-много ме е яд, да ти кажа, за едно нещо. Аз обиколих доста държави, представям България много фино, много елегантно. Имам един холандски вестник от 1970 г. – пише “Трион Балкан София”. В чужбина пишат така – Венцислав Такев. Не съм Осман Дуралиев, пишат ми името. А в България – ромският цигулар. А къде отивам аз? Какъв ромски цигулар – българският Венцислав Такев, който представя България. Кой знае какъв е – прабаба, прадядо може да има ром. Просто ми е обидно. Неук съм бил. Чакай, как ще свириш ти така, без да учиш цигулка? Аз с Йълдъз в Болшой театър бях, залата пълна, народ. Сега ромският цигулар ще ви свири… Тогава в чужбина аз кого да представям – България или ромите? Просто е обидно. Не е много практично за нашите хора така да се държат с мене. Аз съм роден тук, баща ми, прадядо ми….

– Какво ви струваше да се научите да свирите така виртуозно?

– За да стана аз цигулар, моят баща Иван Такев беше един от добрите акордеонисти. Свиреше в културния дом “Георги Димитров”. Беше корепетитор към танцовия състав. Занимаваше се с много записи, по радиото, насам-натам. Когато трябваше да прави едни записи, част от цигуларите не дошли. Негови колеги, приятели. Провалиха му записите. И тогава той каза: Аз ще си направя моите синове цигулари, че утре-вдругиден, като ми трябват, да не се моля на тоя и на оня, а да си дойдат децата. И се амбицира ние да ставаме цигулари. Обаче аз му обещавам, че ще стана цигулар и по-добър от всичките тия, дето са го излъгали. И ще направя така, че ще работя денонощно по себе си, за да постигна това ниво. И така направих.

Те спят нощно време, а аз ставам в 2-3,00 ч да свиря. Много добре чувам цигулката нощем. Та, с много труд и тази амбиция съм постигнал това вдъхновение и тая сила.

– Сигурно и днес свирите всеки ден, дори да нямате участия?

– Ооо, тя цигулката винаги си стои отворена в куфара. Много често ми се обаждат приятели по джиесема: Венци бе, я дръпни един лък. Ген. Веселинов: Венци, я дрънни малко. Той си има специални мелодии, които обича, той е от Трънско.

И други ми се обаждат, просто са на маса и искат да им посвиря. Ето например… (Хваща цигулката и започва да свири – винаги широко усмихнат и с притворени очи – б.а.)

Източник: 24 часа

Публикувано на Интервю и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s