Антония Валентинова: Дискриминацията в училище ме мотивира да се доказвам


1423655350_5Семейството й заминава в чужбина, но тя иска да работи в България

Антония Валентинова е студентка по медицина в трети курс и работи в Клиниката по нервни болести на Александровската болница.

Тя е един от здравните медиатори, които вземат участие в кампанията „Ние не сме изключение“ в рамките на проекта Roma Matrix, номиниран за наградата „Човек на годината“ за 2014 г. “

Целта на този проект е да покажем, че и сред нашата общност има интелигентни и амбициозни хора, които имат желание да учат и да бъдат успешни. Тоест ромите да се покажат в една друга светлина, различна от негативната“, обясни тя пред „Новинар“.

Сподели, че мечтата й е да специализира неврология. „Искам да се занимавам с наследствени болести, невромускулни дистрофии и неврогенетика. Още докато се подготвях за кандидатстудентските изпити, ми беше много интересно да чета за генетиката – категорична е Антония и допълва, че най-интересни са й различните синдроми. – Моите родители са категорично против, дори до ден днешен, да уча медицина. Те искаха да имам много по-спокоен, много по-щастлив живот“, разказа студентката.
Първоначално

искала да учи туризъм в Дания

и да стане стюардеса, поради което залегнала над ученето на езици. За кратко дори заминала да учи в Мадрид, където е част от семейството й, но скоро след това се завърнала и завършила средното си образование в Природоматематическа гимназия с английски и немски език. Заменила амбицията да се развива в сферата на туризма с тази да учи медицина, тъй като „това е работа за цял живот“, чрез която може да изгради добра кариера и да бъде уважаван човек.

Смята, че е изградила комплекс от по-ранните години, в които всички в училище са я подценявали и нагрубявали. „Когато бях 7-8-годишна ученичка, бях дискриминирана от моите съученици в началното училище“, спомня си Антония и недоумява какво би накарало едно невръстно дете, което няма изградена представа за това какво е добро и какво е лошо, да иска да бие и обижда друго хлапе.

Според нея всичко се корени в семейната среда, ценностната система на хората и скотския начин на живот, който водят немалка част от хората. Като малка не е имала приятели, тъй като е била единственото момиче от ромски произход в цялото училище в Перник. Когато я попитах как й се е отразила тази изолация, тя отговори с усмивка на уста: „Положително!“. Негативното отношение я мотивирало винаги да се доказва. „Тогава съм смятала, че това е моята възможност да покажа, че аз също съм човек и искам да ме оценят“, подчерта още тя.

Години по-късно отношението към нея вече е коренно променено. Колегите й в Медицинския университет в София я приемат добре и често излизат заедно. „Не срещам никаква дискриминация в техните очи. Не мога да кажа същото за непознати хора и за предубежденията, които имат към мен. Замисляла съм се много пъти, че никой не харесва нашия етнос, постоянно прочитам в интернет всякакви обидни думи. Затова смятам, че ако някой не ме познава, не знае нищо за мен, вероятно би се отнесъл към мен, както с всеки човек от общността“, жалва се Антония за

последиците от обществените предразсъдъци

Според нея у нас има доста по-нисък праг на нетърпимост към малцинствата, отколкото в останалите европейски страни. Тя смята, че няма значение дали човек е хомосексуален, с мургава или бяла кожа – ако е различен, хората у нас го отхвърлят и това е жалко. „Според майка ми хората тук са сиви, нещастни, озлобени заради липсата на пари, липсата на спокойствие“, допълва ромката. Високото ниво на безработица, ниските заплати, неуредиците в здравната система и корупцията също били сред факторите, които принудили семейството й да търси нов живот и препитание в чужбина. Освен това харесвали западния начин на живот повече от този у нас.

„Много голяма част от младите лекари заминават в чужбина. Точно заради това съм в конфликт с моите родители в момента, тъй като те всички са извън страната и искат да замина още сега, но аз категорично отказвам. Харесва ми екипът от невролози, които са в България, и смятам, че от тях мога да науча много неща и мога да се развия“, смята Антония.

По думите й майка й по образование е инженер металург, но след затварянето на „Кремиковци“, където е работила по специалността си, е решила, че в България вече няма бъдеще за нея и семейството й. Студентката по медицина обаче не се вторачва в злободневните проблеми. „Просто не мисля за тези неща. Мисля за образованието си, за картината, която аз съм изградила занапред, за нещата, които искам да постигна. Надявам се, вярвам, че ще мога да се справя с тях и да ги постигна тук“, категорична е Антония.

По думите й голямата приемственост между поколенията в общността спъва развитието на младите хора в нея. „Не говоря за себе си и за моето семейство, говоря по принцип. Родителите прекалено много натискат децата си да живеят по един строго определен начин, не им дават никакво право на избор. Примерно, ако моите родители работят като дървари, аз нямам пари да уча, трябва да остана, за да помагам, да се грижа за тях, за малките ми братя и сестри и да се грижа за прехраната. Дори и ако искам да изляза от общността, да отида да уча, те няма да разрешат“, смята още момичето. Според нея, за да могат ромите да бъдат интегрирани,

трябва да се наблегне върху тяхното образование

„Образованието е в дъното на интеграцията. Няма как ти да се интегрираш и да се приобщиш към останалата част от обществото, ако не си образован. Това би било основната промяна. Затова правят толкова много програми и по този начин се стремят да насърчават децата да останат в училище, което е добре не само за ромите, но и за цялото общество.

Това би могло да намали нетърпимостта към етносите“, подчерта Антония. Според нея в по-малките градове като Перник тече по-скоро процес на асимилация, отколкото на интеграция на ромите. „Човек е хубаво да си запази традициите, но ние не сме го направили. Нито говорим езика, нито празнуваме празници. Прави ми впечатление, че на места, където има много по-малко роми, които живеят заедно, са много по-добре интегрирани и дори асимилирани, отколкото в градовете, където са повече“, заключи тя. Много от тях са записали да учат висше образование и се реализират успешно на пазара на труда у нас.

Около 130 роми учат в Медицинския университет в София

Вече съвсем не е рядкост представители на ромската общност да учат медицина, да стават акушери или лаборанти. В момента учещите в различни специалности на Медицинския университет в София роми са около 120-130 души, обясни Антония Валентинова.

„Това показва, че има напредък. Даже преди време четох някъде една статистика, че ръстът на ромите висшисти напоследък се увеличава сериозно. Даваш добър пример. Ако влезеш ти, може и твоите приятели да влязат“, допълва момичето.

По думите й идеята здравното министерство да заплаща за теоретичното обучение на 400 специализанти е добра и би била още един стимул младите лекари да останат в страната. Според нея е от особено важно значение държавата да инвестира в образованието на всички и да осъвременява програмите, тъй като нивото на образование у нас запада от година на година.

Според нея програмите за обучение трябва да могат да разкриват индивидуалността на всеки, за да може той да покаже своите качества и потенциал. Именно по този начин България ще върви към просперитет и ще се разкриват нови работни места.

 

Източник: Новинар

 

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s