Боян Захариев: Когато предразсъдъците управляват


Boyan_3-286x300През последните седмици социалният министър се активизира със серия от смели предложения, вероятно следвайки примера на колегата си от здравния ресор. В началото повечето предложения бяха объркани и недообмислени дори на чисто техническо ниво, но постепенно се оформят в политика, която заслужава да бъде сериозно критикувана. Предложенията се радват на добър отклик в парламента, както личи от коментари и изразени позиции.

Много от промените няма да имат нито значим бюджетен ефект, нито можем да очакваме, че ще доведат до сериозни промени в поведението на потребителите в социалната система. Всъщност очакваните ефекти ще са предимно негативни, но вероятно с малък обхват и мащаб (поне така се надявам). Може би това е цената, която трябва да платим за сложната политическа конфигурация в парламента и да зарадваме всички, което си мислят (погрешно), че промените засягат само или предимно ромите.

 

Ще започна от моралната философия на министъра и законодателя, която според мен стои в основата на предложенията, защото както вече казах те нямат нито сериозна социална, нито икономическа логика. Предварително се извинявам на читателите за опростяванията в следващото описание. Това е единственият начин да предам правилно духа на примитивните морални възгледи на нашите законотворци.

Предлага се да бъдат спрени семейните помощи за деца на родителите на непълнолетни майки (не съм сигурен дали мярката ще включва и непълнолетните бащи). Министърът очевидно счита, че децата, които са родили престават да бъдат деца. Тук възниква етичният казус

 

дали и децата, които са забременели и са направили аборт престават да бъдат деца?

 

Да забременееш и да направиш аборт, когато не си навършила 18 години е по-малко укоримо от гледна точка на министъра и законодателя, отколкото да забременееш и да родиш. Не знам какво мисли църквата по този въпрос и дали ще вземе отношение. От светска гледна точка този морал ми създава лек дискомфорт.

Веднага искам да уточня, че давам този пример само, за да илюстрирам абсурдните правила на законотворците. Иначе аз считам , че и децата, които са родили и тези, които са направили аборт, продължават да бъдат деца. Струва ми се (по този въпрос по-компетентно ще се произнесат юристите и правозащитните организации), че така считат и всички международни документи по закрилата на детето.

 

Може да има друга хипотеза. Законотворците признават , че децата, които са родили продължават да бъдат деца, но те са вече лоши деца, а родителите им са лоши родители – в техническия и моралния смисъл на думата. Лошите деца и лошите родители заслужават да бъдат лишени от помощ. Тази поука също липсва в международните документи и общоприетите стандарти за детска грижа. Майките на 16 или 17 години освен това в огромната си част не могат да се грижат за семейния си бюджет или имат безотговорно отношение към децата си, иначе щяха ли да раждат на тази възраст? Така отсъжда министър Калфин, а членовете на законодателния орган вече кимат одобрително. Трудно ми е да кажа към коя съвременна политическа философия трябва да припишем тези възгледи. Към социалдемокрацията със сигурност няма как.

 

В съвременната социална работа целта е клиентите да се приучат максимално да поемат отговорност за себе си и да функционират в нормалната среда, която предлага света наоколо. Това включва отговорното ползване на пари, ползването на дебитни карти, на различни финансови инструменти като заема и така нататък. Преди години децата, настанени в домове в България, не знаеха какво е да пазаруваш и какво означава ресто, защото никога не бяха имали собствени джобни пари (сега нещата надявам се са се променили). По същото време за връстниците им в други европейски страни с развити социални услуги, които имах възможност да посетя, имаше специални програми, за да се научат да се придвижват сами с обществения транспорт, да разполагат разумно с налични пари, да планират и да могат да се грижат за себе си и за тези, които ще зависят от тях. При нас регресът е към

 

морализаторски социални теории от 19-ти век
за лошотията и порока на хората, изпаднали в нужда

 

Социалният работник, вместо да заеме ролята на мъдър и опитен помощник, ще изземва функции от семействата и ще управлява складови наличности от памперси и детски храни или ще раздава купони и ваучери, които, ако клиентите не желаят да ползват, така или иначе се продават (с отстъпка) на други. Не може ли все пак законодателят да делегира на някого на място преценката кога реално има нужда временно да се дават неща в натура вместо пари и кога не. Някои майки, които живеят бедно предпочитат да перат пелени и да спестят парите от памперси за нещо друго, а детето може да не харесва храните, които ще предложи някой, вероятно без изобщо да го познава, защото малобройните ни и претоварени социални работници нямат много време за работа на терен.

 

През последните дни се прокрадна идеята парите от детските надбавки за самата непълнолетна майка да бъдат давани като стимул за посещение на училище (под условие, че тя продължава да посещава училище). В тази си модификация предложението има някакъв смисъл, макар че имах възможност да участвам в разговори с депутати, които бяха категорични, че идеята е помощите да бъдат безапелационно спрени. Многобройни изследвания на подобни програми по света показват, че

 

стимулите за позитивно поведение имат много по-голямо въздействие от наказанията за негативно поведение

 

Наказанията, на които българската социална политика залага от години, всъщност често дават обратен ефект. Може би по тази причина Министерството на труда не си е направило до днес да оцени задълбочено резултатите от мерките за спиране на детските надбавки при непосещаване на училище.

От анализи на Световната банка е известно, че непосещаването на училище в България се дължи основно на икономически причини (липса на средства или казано направо – бедност), а не на безотговорно родителско поведение. Разбира се, когато не си изпитал бедността на гърба си, имаш добро образование и някаква работа е лесно да кажеш, че винаги има начин да се ходи на училище, независимо дали има пари за храна, за  зимни дрехи и обувки на детето, за лекарства и така нататък. При такива обстоятелства спирането на помощите не би могло да има позитивен ефект, докато предлагането на допълнителни стимули би могло.

Вместо това в момента се планира при три последователни месеца или общо шест месеца с неизвинени отсъствия над определен лимит, помощите да спират за поне една година. Идеята, разбира се е, че неизвинените отсъствия са винаги резултат от чисто родителско безразсъдство, не например от това, че:

  • детето е било болно, а родителите нямат пари да отидат до лекар, който е на 15 километра или че навън е минус 15 градуса, а детето няма обувки, защото парите едва стигат за храна
  • или че братът в шести клас е трябвало да остане да гледа по-малката си сестра, докато майката отиде да работи, защото наблизо няма детска ясла или детска градина
  • или че дете с увреждания, чиито родители не получават никаква подкрепа от държавата освен семейните помощи не може реално да посещава редовно училище…

Такива хипотези при „добре устроената“ българска действителност с широк достъп до безплатни публични услуги са абсолютно изключени. Спирането на помощи е винаги пост фактум, като наказание за вече трудно поправими неща. Понеже тези трудно поправими неща са били изцяло под контрола на потърпевшите, страхът от загуба на помощите ще промени поведението на следващите потенциални потърпевши.

 

Не съм съвсем сигурен защо, когато стане дума за ранно забременяване и ранно раждане, медиите пускат обикновено кадри от ромските гета. Точна статистика по етнически произход няма, но географското разпределение, а и нормалната логика говори, че няма как тези майки да са само от ромски произход, дори не съм сигурен, че в преобладаващата си част са от ромски произход, в крайна сметка ромите са едва 5% от населението.

Иначе България наистина има сериозни демографски проблеми. Броят деца, които една жена би родила през целия си фертилен период, е много нисък, далеч под необходимото за нормално възпроизводство на населението (даже като изключим емиграцията) и дори продължава да намалява. През 2013 г. този показател е 1.48, т.е. две жени раждат през живота си средно по-малко от три деца. Без да навлизаме в подробности (истинското изчисление е много сложно) една съвсем проста интуитивна сметка, отчитайки и смъртността преди края на детеродната възраст показва, че двама родители трябва да имат средно повече от две деца, за да се запази броят на населението от поколение в поколение. Средната възраст на раждане на първо дете също нараства от година на година, но с намаляващи темпове и вече се доближава 27 години.

 

За да добием представа за обхвата на проблема с ранните раждания трябва да погледнем статистиката на ражданията. През 2013 г. (последната, за която има официално публикувани данни) живородените деца от майки под 15 години (малолетни майки) са 298. Това е леко увеличение спрямо 2012 г., но общата дългосрочна тенденция е към спад в броя на тези раждания. През 2009 г. те са били 464. Спадът се дължи на дълбоки демографски промени, включително в ромските общности и на усилията на неправителствени организации.

Във възрастта 15-19 години броят на ражданията също намалява. През 2009 г. те са били 9787, а през 2013 г. са 6670. Тук тенденцията е безспорна и без колебания. Трябва да се има предвид освен това, че струпването на раждания е при по-големите, а немалка част от ражданията, уверен съм, без да разполагам с подробна разбивка, е вече във възрастта 18-19 години, когато майките са вече пълнолетни.

Преди да проверя данните, слушайки изказвания на министъра и на депутати бях убеден, че тенденцията е точно в обратната посока поне сред 15-19 годишните. За по-долната възрастова група бях сигурен, че тенденцията е низходяща, защо следя процесите с ранните бракове сред ромите. Учудването ми беше голямо, когато видях, че това всъщност не е така. Т.е. министър Калфин и законодателите всъщност ще направят (надявам се неуспешен) опит с неуместни интервенции да спрат тези позитивни промени, вместо да ги насърчат. Ако не успеят да нанесат вреда, ще си припишат заслугата за позитивните тенденции, които нямат общо с тях. Не твърдя, че ражданията от непълнолетни майки са малко, те са много в сравнение с други страни в ЕС, но има отчетлива тенденция към подобрение, която се дължи на по-дълбоки социално-демографски промени. Сред тях са намаляването на раждаемостта (включително сред малцинствата) и емиграцията.

Междувременно броят на абортите на 1000 жени в детеродна възраст остава много висок. В момента той е някъде малко под 20, а през 2004 г. е бил 25, но тенденцията към намаляване е колеблива с много пикове и спадове. За нисък се счита брой на абортите под 10 на 1000 жени в детеродна възраст. Законодателят няма идеи по този въпрос.

 

Няма да коментирам преструктурирането на помощите за първо, второ, трето и следващи деца, с предполагаемата цел за стимулиране на тридетния модел, защото от досегашните предложения или не беше ясно какво точно променят, или в схемата за подпомагане нямаше никаква логика. Само ще уточня, че противно на разпространеното схващане държавата не държи здраво кормилото на демографията.

 

Раждаемостта трудно може да се промени с помощи, още по-малко с размера на българските.

 

Дори най-бедните не раждат заради помощи, раждането на дете в бедни (или обедняващи) семейства е катастрофа от икономическа гледна точка и за възрастните. Помощите обаче могат да се отразят върху бедността, детската смъртността и здравето на децата и върху посещаването на училище. Затова си струва да се помисли повече, отколкото за абсурдния тридетен модел.

Вместо да наблюдават истинските процеси, които се случват около нас и да мислят какво е добре да се предприеме, законотворците ни обслужват общите ни предразсъдъци и собствените си съмнителни ценности.

 

Заглавието е на сайта
Текстът е публикуван със съкращения във в. „24 часа“

 

Източник: solidbul.eu

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s