Айтозлия купи стока за магазин – раздаде я на бедните


home~eWob0U~oTHOqh_j

За да дариш, не е нужно да си богат. Но е задължително да имаш вътрешна потребност да помагаш. Да радваш другите, да им даваш надежда, да се чувстваш полезен. Особено, ако жестът е за възможно най-бедните обитатели на ромския квартал „Странджа“ в Айтос. За тези, които живеят „на баира“ в самоделни бараки от шперплат. С картони, вместо прозорци и найлони, които се опитват да спрат вятъра. Не са стотици, но са достатъчно, за да развълнуват човекът, които добре познава битието им.
И Христо Митков живее в квартала – на ул. „Детелина“. Там къщите са под строй и узаконени. Неговата е в алпийски стил, с капаци на прозорците и с дървена ламперия. За да стигнат „на високото“, край дома му всеки ден минават на тумби тъкмо най-бедните – хората без препитание. И по ирония на съдбата – най-многодетните. Децата – с обувки, не по мярка, майките – рано съсухрени от мизерията.
Малките жестове даряват хората с усмивка. Христо знае, че не може да усмихне всички. И въпреки това успял да осигури със собствени средства 150 чувала с дрехи и обувки. Огромни чували, които накупил на едро.
Мислил да открие в квартала магазин за дрехи и обувки – втора употреба. После се отказал от мераците си и решил да ги раздава на хората от „баира“. Да пооблекат и обуят децата.
И ние сме там – в двора на къщата му. Пред оградата усмихнато чакат поне петдесетина майки и деца. „Имам пет деца, мъжът ми не работи“, най-настоятелно край оградата се оплаква 21 годишната Зюмбюла. Да се чудиш кога е успяла да ги народи. А като нея са поне двайсет…
Христо действа избирателно – с брат си Ангел първо раздават чували на многодетните – с по 5, 6, че и с повече деца. Защото е решил, че помощта му е най-вече за децата.
Превъзбудените ромски дами, обаче, трудно пазят реда – от страх да не си тръгнат с празни ръце. Само за минути настава невъобразим хаос, в следващите – чувалите вече се суркат нагоре по баира.
Близо 50 чувала Христо раздал още докато ги разтоварвали в двора. „Този се примоли, онзи се оплаква, комшията бил на зор. Нали съм ги взел за хаир- давам, на който поиска.“, обяснява мъжът, изморен от току-що отшумелите женски претенции.
Има и недоволни – както винаги. Една-две майки продължават да стърчат разярени и да сипят упреци към благодетеля.
Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. И то винаги трябва да бъде заплатено – с цвете или с едно „благодаря“. Христо не получи нито едното, нито другото. Но пък се чувстваше щастлив.“ Хубаво е човек да помага – утре аз може да имам нужда“, простичко заключава човекът, успял да преодолее и егото си, и човешката неблагодарност. Но не тя го натъжава, а чувството за безсилие, че не може да направи повече.

 

Източник: Народен приятел

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s