ЗА МАРЧЕЛО, ИСТОРИЯТА И ФАЛША


15080113Автор: Георги Парушев

Знам, че ще се възмутят от мен тези дето дебнат някой да успее и хоп заливат ни с романтични, сълзливи и нищо не носещи възхищения. Други по-прагматични като уважаваните от мен Светла и Васко Василеви. Те предложиха всички роми да разкрием банкова сметка за успеха на Марчело и да му помогнем с необходимата сума. Знам, че са доброжелателни, обаче не си дават сметка. Ако в годината има по 50, дай боже и 100 такива деца, на всички ли ще разкриваме банкови сметки…?

Но аз се гордея с Марчело по много важна причина. Момчето няма нищо общо с фалша на интеграцията. Потвърждава тезата, че образованието е личен избор. И никой не го е напътствал към „правия път”, освен родители. Навярно и учители. Марчело ни доказва, че проблемът на ромите не е в образованието. А в умишлената бедност и принудителното живеене като вечно социално слаби граждани на България. От невъзможността да поддържат един нормален стандарт на живот. И за това тези възхитителни съчувствия и фалшиви помощи не ни носят нищо трайно и последователно.

Вестниците и телевизиите и те от време на време демонстрират фалшиви отношения към „успели” роми. Даже ни ги анонсират като „ромка министър на външните работи”. На фона на всичко това псевдо патриоти, „анализатори”, „правозащитници” и всякакви шмекери ни заливат с констатации, които ни вкарват в клетката на омразния събирателен образ. Сочат ни като прокажени! И сякаш преди успелите е нямало никой. Нямало е никаква интелигенция, писатели, поети, композитори и еродирани роми.

И според „експертите” и „снизходителните доброжелатели” всички крадем и сме престъпно необразовани. И от двадесет и пет години все пророкуват: „Етническият бунт назрява”, „пропастта между роми и българи става дълбока”, ама не констатират, че  е и много широка… И съвсем наскоро, някой си Петрински в сайта на Явор Дачков „Гласове” и той е чел доста „исторически” – фашистко – полицейски справки. Цитира някакъв албум-алманах „Македония”  от 1931 г. Внушава ни позиция като на „експерт“: „Циганките предат, шият дрехи, врачуват и продават билки, а когато са млади, продават тялото си на първодошлия.”

Да се чуди човек на този български „апологет” откъде му идва  самочувствието. Сякаш всички българки са девствени девици. И в държавната администрация не е пълно със сексуални палавнички, получили престижното място с хватките на „модерната” проституция… А българите – като безполови ангели, чисти като детска сълза и до болка морални…  За всеки случай обаче, Петрински посочва, че има и такива цигани, дето произвеждат, работят и са свестни. И те вкупом до един искали да бъдат българи. Петрински безцеремонно не признава самоопределението на близо 18 милиона европейски граждани. Позовава се отново  на албум-алманах „Македония” ,  че уж тези, дето се наричаме  роми помежду си, сме идвали от Романия – Византия. Петрински ни определя, че истинското ни наименование е цигани ! И става банално ясно. Цялата държавна машина и нейните слуги методично и умишлено обезмислят стремежа на ромите към общностно развитие. Измислят си страхове. Популацията ни е голяма и ще ги превземем отвътре… И уж искат да ни интегрират, но изскача демагогията им. От безправни и социално слаби роми искат да ни превърнат в безправни и социално слаби българи. По презумпция, че са „собственици” на земята и въздуха на България, смятат, че успеха принадлежи само на тях. Ромите нямаме право да бъдем по – талантливи от всеки бездарен българин.

Официалната власт, лекета историци и всякакви цинични коментатори не признават, че стотици роми са участвали в националното освободително движение. Индже войвода, Мануш войвода, Злати войвода, Захари Стоянов и още други не ги признават за роми. Големият писател за вечни времена Йордан Йовков е ром, но всички си мълчат. И знам, че ще ме залеят с помия. В далечната 1974 година съм разговарял със Захаринка Стоянова, дъщерята на Захари Стоянов. В качеството на фоторепортер я придружавах до родното  село на баща й, Медвен. Когато стигнахме в селото една доста възрастна ромка я позна и чух, как й каза „братовчедке”. Прегърнаха се и плакаха от радост, че след толкова години са се видяли. Във волгата, в която пътувахме директно я попитах: – Баща ви от цигански произход ли е? – тя ме погали по косата и с въздишка яростно прошепна: – Затова и останах да живеея  в  Мюнхен…!

Много пъти съм писал статии по този въпрос. Но всички вестници имат указание подобни истини и факти да не се публикуват.   Тази мания да се прикриват фактите от историята на България е присъща на комплексари, които бленуват за чиста арийска раса. И поголовно отричат, че нямаме никакъв  принос в развититето на държавата. На нейната икономика и култура. И въпреки че уж били реалисти и признават, че имало и свестни роми, политиката към тези български граждани е дискриминационна. Това е съгласувана дългогодишна държавна политика. Да зависим от тях във всичките аспекти на живота. И да цвърчим от щастие, че българите ще ни казват какво да правим и как да живеем.

И ще се радвам Марчело, като завърши университета Кеймбридж да поведе борбата на ромите срещу тези роми, които активно се включват от наше име да ни интегрират. Тази тяхна мимикрия е по-опасна от просташката омраза към нас. Те легитимират престъпната демагогия на държавата и създават предпоставки ромите да бъдем вечните аутсайдери на българското общество.

Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към ЗА МАРЧЕЛО, ИСТОРИЯТА И ФАЛША

  1. Агент Чавдар каза:

    Агент Чавдар, ти защо не се скриеш някъде, а продължаваш да ни облъчваш с локумите си? Ти, който си най-големия предател, говориш за чест и достойнство. Та и морал. Айде, марш…

    Like

  2. право на отговор
    РЕКЕТЪТ НА ЛЕШОЯДИТЕ
    Истината ражда ненавист, а подлизурството – приятели.
    латинска пословица
    От форума на „Етноси”, Огнян Исаев ми „забрани” да коментирам всякакви проблеми на ромите. Бил съм предал мои братя. Позова се на сайт: http://www.prehod.omda.bg/gallerygallery2.php? : в който четем:
    „От десетилетия Михаил Иванов се занимава с проблемите на малцинствата. Подборът от пресниманите масиви и подредбата на документите, както и тяхната дигитализация се извършва по проекта ФНИ – FFNNIPO_12_00757. Целта на сбирката е да се покаже многогодишната дейност на циганската общност в търсенето на решение на своите проблеми.”

    Както стотиците и този български комунист светкавично се „преквалифицира”. От ядрен физик в „експерт” по проблемите на малцинствата и ромската ни безпризорна участ. Вероятно е „забравил” научните си занимания в супер секретния ядрен център Дубна на СССР. Облякъл се с демократична униформа „и като на празник” от мрачните подземия на „аналитичните си центрове” с клеветнически шепот днес ни вади „ужасните” махленски тайни…. Разбира се, че е за пари и коварна цел. Този тип „експрети” с примитивно сълзлив привкус винаги разчитат на прашлясали театрални реквизити ромски „вождове”. От печалбите на клеветническите си шепоти подхвърлят им трохи да оплюват и да подбутват себеподобни. И те да оплюват с „железния” принцип „на всеки километър и до края на света…” Брутално не зачитат истини и памет. Не им пука, че това жестоко занимание затъпява съвести. Тъпото е, че от този прогнил милиционерски рецидив ние ромите никога няма да се отървем.
    Анализа за политиката на БКП към ромите е много необходим. В коментара си „Когато се наливаха основите на циганската политика” в списание „Либерален преглед” Орхан Тахир намекна: „Прохождащите“ поколения са ослепени като Самуиловите войници. Само тук таме има по някой едноок да води слепите в мрака” – край на цитата. Тахир даде ясен знак за състоянието на ромите, но, не даде отговор. Защо и днес „слепите” поголовно се увеличават и „водачите” са бивши комунисти? Все еднооки. Едва прикриват метастазите си. Злокачествено демагогстват и още прахосват много бъдеще. Вонят на пошлост и махленска наглост. И те, клеветническите си шепоти ни ги пробутват за сълзи… Плачат за сенките на „неясното” ни минало и го превърнаха в престъпен бизнес.
    А някога, реквизитът на ромското ни минало Васил Чапразов се из цепи: „Все други ни казват къде ни стяга чепика”. Но, не казва, него къде го стяга… Мълчи за тези „други” които „солидарно” го легитимират от фанатизиран комунист в дисидент и борец за демокрация. „Солидарно” са се вкопчели в ромската кауза. Ако има такава… И не им пука на тази неморална категория мъже и жени членове на БКП. През целият си живот са паразитиращо приспособими. Хранят с фекалиите на всяка добре платена финансово „идеология”. Все гавази на ценности…
    От тези „строго секретни” документи, изводът е неопровержим. Така наречения „цигански въпрос” за БКП, ДС или VI отдел е бил един голям балон. „Строго секретните” документи са пълни с махленска информация. Митологизирана опасност за така наречените „с националистични нагласи цигани”. И тази умишлена преекспонираност е осмислила дейността на „педантично – бюрократичните” офицери на ДС. Навярно и за това не са успели да разкрият истинските намерения на групата роми. Тези които се противопоставяхме на асимилационната политика на БКП. За онези честните и достойни, които си заминаха от този свят с омерзение и погнуса от натрапените ни махленски „вождове”. И никакви негативни последствия не са произлезли за „националистично настроените цигани”. Нито са съдени, преследвани или репресирани. С хватките на псевдо дисидентите се имплантираха в новите „демократични” структури. Маниакално и методично „злепоставят”. В едно със себеподобните, набързо пребоядисали се демократи, експерти и интегратори на ромите.
    А някога как глупаво вярвах в лъжите им. Например в Чапразов. Бил преследван и трябвало да му пазя гърба. Да бъдел запазен за „борбата”. Коварно разчита, че никой не може да докаже договорености и разговори на четири очи. Никой! И на това разчита. Мълчи и не си „спомня фактите”. Как директно през 1978 година в присъствието на близо петдесетина млади български поети и писатели поставих въпросите на заместник председателя на Държавния съвет на НРБ Георги Джагаров: – Защо на нас циганските писатели и поети не ни печатате стиховете и разказите в литературните вестници и списания? Защо не ни издавате книгите? Как така цигани в България няма? В залата настъпи гробна тишина. А „съратника” Чапразов, който беше седнал до мен при жълтя. Изпадна в панически страх… Още повече, че един от секретарите на ОК на БКП Сливен настръхна срещу мен. Обаче Джагаров с присъщият му демократичен дух категорично го предупреди: – Косъм не искам да падне от главата на Парушев. Той е талантлив поет!
    „Големият борец” за правата на ромите с нескрита завист след срещата квалифицира поведението ми за „наглост” и „невъздържаност”. Щял съм да навредя „още повече” на циганите в България. И сега какво, да искам свидетелства за удостояването ми за „активен борец”… И пред кого да се доказвам. Пред тези, дето „не си спомнят” как афишираха революционната си принадлежност към диктаторския режим. Не си спомнят демонстрациите си със зловещите символи на болшевизъма шапка тип „Сталинка” и барета ала Ернесто Че Гевара… А комунистите как им се радваха – „Наш хора са…”. И кой е казал, че истината за ромската съпротива срещу асимилацията на БКП е само в тези „секретни документи”! Чапразов винаги съм го предпазвал от лешояди, но не съм допускал, че самият той е лешояд. Няма как с клюки и клевети да си извоюва, че е бил дисидент. Сухите му тавтологични постулати отдавна са изчерпани от честна и мъжествена мисъл. И за това безсилието му мутира в злоба и патологична завист. И нея ни я пробутва за страдание… Този бездарен и циничен театър на тези само провъзгласи ли се за демократи-либерали, право защитници и експерти за едното червоугодство, трябва да бъде изхвърлен на сметището на историята. Самодоволството им трябва да се сепне. Могат да имат достъп до всякакви досиета. Могат да скалъпяват всякакви лъжи. Да внушават, че борбата на ромите започва и свършва с тях… Но, не могат да прикрият страха си от отговорите на фундаменталните въпроси: Защо комунистите и техните деца и внуци и ново излюпени слугинажи държат целият монопол на така наречената интеграция на ромите? Защо на входа и на изхода относно усвояването на стотици милиони долари за ромите са все комунистите, техните деца, внуци и ново излюпени слугинажи? По причината никога да няма отговори са хванали в капан „цялата ромска общност”. И чрез тези цигански лакеи наречени активисти, право защитници и интегратори убиват в зародиш идеята ромите никога да нямаме ясна представа за миналото и визия за бъдеще.
    Иронията: „Най-голямата ми слабост, е че съм много информиран” – важи с пълна сила и за моя милост. Тази зловеща престъпна схема не е подготвена днес. По заповед на циганомразците в ЦК на БКП, ДС и чрез институтите по етнография, социология и фалшивото АОНСО подготвиха „становището”, че циганите застрашаваме националната сигурност на българската държавност. Прехвалените днес десетки историци, етнографи и социолози тогава ни измислиха фалшива версия за произхода ни. И „с точност” през кой век сме се преселили на балканите. Версията им е „подплатила” основанието за репресия към циганите от другарите… А младите тогава „надеждни учени” Елена Маришиякова и Веско Попов написаха становище, че ромите трябвало да се образоваме, но в никакъв случай да не ни допускат да учим в юридическия факултет СУ. Щели сме да станем съдии и прокурори и ще прикриваме престъпниците цигани… Виждал съм даже касовата бележка, колко им е платено от ЦК на БКП за тази помия. И същите, днешни „експерти” и „право защитници” активно ни изследват, анализират и проучват. С умишлено банални тавтологии и тенденциозности… Продължават да будалкат обществото с елементарните си внушения за тези „националистично настроени цигани”. Все създатели на „цигански азбуки”, речници и събирачи на фолклор за нелегална борба. Разсеяно избягват да проучат истинската цел на тогавашната ни борба. А тя бе да се обедини цялата ромска интелигенция и сериозно да се противопоставим на асимилаторските амбиции на тази националистична власт. Но, за съжаление, голямата част от образованите, интелигентите роми и тогава бяха страхливи и коварни. Срамуваха се от произхода си. Не говоря за полуграмотните раб-фак висшисти, кварталните активисти, партийни секретари, командири на ДОТ, шефове на другарски съдилища. Бяха най-долнопробната прослойка на ромите.
    Веднъж членът на политбюро на ЦК на БКП Пенчо Кубадински пред ромски сътрудници на вестник „Нов Път” издание на НС на ОФ с Живковиски плам заяви: – Другари, циганите в България вървят по новият ни път!
    И тогава с моята „наглост” го репликирах: – Другарю Кубадински, но, те винаги се връщат все по – стария и кален път в махалите…! – Кубадински видимо раздразнен попита своите сътрудници кой съм аз: – А ти си значи поетът Парушев?! – и се обърна към единствения циганин в ЦК на БКП Господин Колев: – А бе Колев, научих, че е женен за твоята племенница. Я го стегни…! На вечерята, дадена ни от НС на ОФ, всички активисти цигани демонстративно избягваха да говорят с мен. Никога няма да забравя тази подтискаща няколко часова подла самота… Но има и толкова сълзливи и противоречащи факти. Пак Пенчо Кубадински веднъж пред НДК с просташкия си селски нрав гледайки гърдите на зам. главната редакторка на вестник „Нов Път” Стоянка Соколова и каза: – Стоянке, те скачат като ангорски зайци… – тя се изчерви. Иронично се усмихна и припряно подкани циганските активисти: – Хайде, стегнете се, че другаря Тодор Живков ще си направи снимка с нас…!
    Опитвам се миналото на ромите да не го тълкувам, както дяволът чете евангелието. Преди 36 години на една национална писателска конференция заявих: Бездарният текст е бездарен на всички езици. Тези с принизения си критерий конформисти и днес са поощрявани умишлено от същите османисти, ядрени физици, социолози, „циганолози” и нео либерални „тинк-танкове”. А те повечето деца на мрачни родители номенклатурчици на бившия тоталитарен режим. С една единствена цел. За винаги да претъпят критерият на ромското население. Да се самоизяждаме и да пълзим в краката на тяхната фалшива грижа. За лошо или добро никога съм нямал болни амбиции. Колкото и да са омърсени истините и въпреки, че почти всички достойни участници в противопоставянето ни на асимилаторските амбиции на зловещата БКП отлетяха на небето /вечна им памет/, няма начин да не се изчистят. Единствено за което се моля да завърша новата си книга с работното заглавие „РЕКЕТЪТ НА ЛЕШОЯДИТЕ”. Не с амбицията за някакъв бестселър. А истината и само истината. Каквото и да ми коства тя. И вярвам, че ще успея да обезсмисля фалшивите усилия на „все чуждите…” и наши цигански „право защитни” паразити-демагози. Да пристанат да се хранят с дрипите на ромската ни участ. И да изграждат пред една цяла общност нови още по – жестоки берлински стени…

    Like

  3. yordan petrov каза:

    Поздравления ,Жоро истината, при това автентична, каквато е поднесена в материала звучи винаги истински Както обикновено. „доброжелателите“ и свои , по яростни от чужди не я споделят като такава, а продължават в духа ,в който са тръгнали със същата сила от старта си . Добре ще е да се прочете с разбиране от повече хора .

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s