ПЕТ ПРОБЛЕМА ПРЕД РОМИТЕ В БЪЛГАРИЯ И ПЕТ РЕШЕНИЯ СПОРЕД МЛАДЕЖИ ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД


Image-009В България, особено напоследък, много се говори за ромитe. В повечето случаи тези, които говорят за тях, никога не са общували с представители на общността. А най-редки са случаите, когато на ромите се дава възможност те сами да говорят за себе си и за собствените си проблеми, постижения, изживявания, мечти и стремежи. Ако по случайност някой журналист предостави микрофон на български роми, то задължително избраните са крайно маргинализирани, като единствената цел е не да се чуе какво мислят тези хора за света, в който живеят, а търсенето на нова провокация или лаф от типа на „Ко? Не!”.

Една от организациите, които обединяват усилията на етнически българи и роми в борбата за социалното включване на ромите, е център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе”. Действайки на регионално ниво и с ролеви модели сред представителите на местните ромски общности, от „Амалипе” работят в посока образование и повишаване на здравната култура сред ромите, както и за разчупване на стереотипите относно тази етническа група. Помолих ги за контактите на учещи и социално ангажирани младежи от ромски произход, за да поговоря с тях за проблемите пред етноса и решенията, които виждат и за които се борят. Ето и отговорите на осем такива младежи:

Проблемите

1. Да си ром – от етническа принадлежност в социална диагноза

Да си ром не е просто етническа принадлежност – превърнало се е в социална диагноза. Почти всички от интервюираните младежи споделиха, че техни колеги в университета или съученици в училище често не им вярват, че са роми, виждайки как живеят и се образоват. Стереотипите към етноса са дотам залегнали в разбиранията, че сблъсквайки се с представители на общността, които не се вписват по никакъв начин в тесните им рамки, повечето хора виждат толкова директно опровержение на светогледа си, че първоначално не могат да реагират по друг начин, освен с отрицание на фактите: „Е, как така си от ромски произход, а пък следваш?! Не, не – българин си!”.

2. Неадекватни държавни мерки

Според Данчо, който следва международни отношения в Благоевград, мерките, които се вземат по въпроса за ромската интеграция на държавно ниво, са неадекватни, защото задават една обща национална рамка, но не се опитват да обхванат регионалните специфики и конкретни проблеми на ромските общности от различни краища на България: „Националните програми биват преписвани от година за година без много промени или напасвания, дават се много пари, но реален ефект от тях няма. Не виждам въобще къде отиват тези пари.”. Данчо смята още, че неправителственият сектор е много активен, особено при работата на терен, където друг важен актьор – държавата – просто липсва.

3. Липса на качествено и общодостъпно образование

Всички младежи без изключение изтъкнаха липсата на адекватно образование като един от най-основните проблеми пред ромската общност. Андрей, който следва народно пеене в Пловдив, намира за изключително вредно наличието на цели класове и училища само с деца от ромски произход – това пречи на обмена между етносите и обрича децата да останат затворени в много тесен социален кръг. Той допълва, че младите роми често не възприемат образованието като ценност и не знаят какви възможности изпускат. Нерядко и дискриминацията в класната стая се отразява негативно на самочувствието на младите роми и на вярата в собстевните им възможности, разказа ученичката Мирела от Бургас.

4. Ниска здравна култура

Веселина, завършила наскоро социални дейности в Югозападния университет, ми обърна внимание на ниската здравна култура сред ромските общности, която –  комбинирана с финансовата невъзможност на много от тях да си плащат здравни осигуровки – води до по-редки профилактични прегледи, съответно до по-голям брой инфекциозни заболявания в ромските квартали, до по-висок процент трайно инвалидизирани вследствие на болест роми и като цяло до по-ниски здравни показатели сред представители на етноса.

5. Закостенели традиции и общностна среда

Може би най-големият проблем според интервюираните са средата и закостенелите традиции (култура), според които живеят много от представителите на етноса. Средата, в която растеш, е определяща за това дали ще ходиш на училище, дали ще общуваш с хора от други етноси, дали ще приемаш образованието като средство за личностно развитие. Традициите, които често са като тези отпреди векове, спират еманципирането на ромите (особено на момичетата) и ги обричат на живот в затворени общности, ранен брак и многодетие, но без образователни или професионални квалификации, които да им помогнат при намирането на работа.

Всички интервюирани младежи имат няколко общи характеристики наред с етноса си: семействата им имат стабилни собствени доходи, не са израснали в затворени ромски общности, общували са и с други етноси, почти никой от тях не е живял в изцяло ромска махала или учил в изцяло ромско училище. Резултатите сами говорят за себе си.

Решенията:

1. Медиация и работа на терен

20-годишната студентка по право Здравка ме убеди, че наистина успешните мерки за социално включване не са тези, които се спускат отгоре („Построихме им училища, пък те не ходят!”), а тези, които разчитат на медиация и работа на терен с хората. Самата тя е израснала в ромска махала в Кюстендил и от години не само се ангажира в редица неправителствени инициативи, подпомагащи ромската интеграция („Амалипе”, „Арете”, сдружение „Лидер”), но и активно се опитва да дава личен пример в квартала си неформално. Здравка вижда положителна промяна особено сред момичетата, които се замислят повече над теми като сексуално здраве и необходимостта от образование след разговори с нея.

2. Личен пример и инициатива

Според Ралица – ученичка в спортното училище във Враца – усилията трябва да са насочени основно към изкореняването на остарелите традиции сред ромските общности. А това става, както беше казано и по-горе, чрез личния пример, който дават активисти от организации като „Амалипе”. Данчо допълва, че осъзнатата промяна идва от революцията в мисленето: трябва да се достигнат хората, живеещи в затворени ромски общности, да се намерят лидерите (на мнение) сред тях и да бъдат привлечени – това е начинът да се спечели доверието на местните общности и да се започне работа с тях.

3. Противодействие срещу негативния имидж в медиите и обществените стереотипи

Паунка, която следва предучилищна и средна педагогика, и Ангел, който учи в механотехникум в Бургас,  ми обърнаха внимание на важността от това да се борят  срещу негативните стереотипи и дискриминацията спрямо ромите сред етническите българи. Двамата са участвали в различни обучения на „Амалипе”, в рамките на които са разговаряли с ученици от български произход с цел да променят мисленето им относно ромите. Ралица и Мирела разказаха как вследствие на контакта си с тях, техни съученици са променили коренно мнението си относно ромската общност в положителна посока. Негативният имидж на ромите в медиите също пречи на успешната интеграция, смята Веселина, като посочва, че на това би могло да се противодейства с по-активно посочване на положителни ролеви модели и говорене за добрите примери сред ромите.

4. Участие в младежки организации

Много от инервюираните споделиха, че се ангажират с доброволческа дейност към „Амалипе”, защото това им дава увереността, че не са изключение, че има и много други роми, които учат, развиват се и успяват. Подобни неправителствени организации често са единствените политчески актьори, които обръщат внимание на ромите и запълват вакуума, създаден от държавата. Те разполагат с експертиза и кадри, които работят на терен, т.е. съвместната работа с неправителствения сектор е ключова за развиването на успешни модели за социално включване на ромите.

5. „Да им помогнем да си помогнат сами”

Никой от младежите не изпадна в по-подробен анализ на политическите фактори, допринасящи за развиването и задълбочаването на проблема. Но от мненията на интервюираните ясно си личи, че считат липсата на политическа воля за справяне със ситуацията, а не липсата на средства, за истинският проблем в случая. Младежите бяха критични към самите роми и не се опитваха да неглижират собствената вина на общността за социалното й положение. Но почти всички пледираха за модел на интеграция, основан на мотото „да им помогнем да си помогнат сами”. Успешното социално включване цели еманципация на хората на много нива – от остарели традиции, от местни феодали, от държавни подаяния.


Данчо Якимов е трети курс Международни отношения в Югозападния университет. Правил е стаж към американското посолство в София, мечтае да запише магистратура в чужбина. Активен е не само към „Амалипе”, но и към организации за подпомагане на ромската интеграция като сдружение „Лидер” и МФ Арете. Занимавал се е с кампании основно на местно ниво като например такива за предприемачество и развиване на собствен бизнес. Мотивират го възможността за собствено развитие чрез участие в доброволчески инициативи, но и желанието да даде осъществими предложения и решения за ромските проблеми.
 

Ралица Петрова учи в спортното училище във Враца със специалност Волейбол. Доброволка към „Амалипе” е от около година, участвала е в летни лагери по програмата „Младежта е толерантност”, обучения на връстници в училищата и обмен в Унгария. Мечтае да учи журналистика или психология в София. Вярва, че личният пример е ключов за промяната на стереотипите към ромската общност, но и набляга на значението на спорта за установяване на междуетнически диалог, защото „там няма етническо разделение”.

Андрей Цонев е родом от Карнобат, средното си образование завършва в СОУ „Добри Чинтулов” в Бургас, а в момента следва Народно пеене в Музикалната академия в Пловдив. Доброволец е към „Амалипе” от повече от година, посещавал е домове за деца лишени от родителски грижи, участвал е в обмен в Унгария по програми на неправителствената организация. В свободното си време основно чете, като любими автори са му Стайнбек и Хорхе Букай.

1

Паунка Димитрова е завършила френска езикова гиманзия в Бургас, понастоящем учи Предучилищна и средна педагогика в университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Правила е стаж в в детска градина в с. Камено, финансиран по европейски път, обмисля магистратура по психология в София. Занимава се с инициативи на „Амалипе” от близо година и половина, като основно е вземала участие в програми за борба със стереотипите към ромската общност.

Мирела Иванова е на 15 години и учи в професионална техническа гимназия в Бургас. Мечтае да следва детска педагогика в университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Към „Амалипе” е от малко повече от година – участвала е във фестивал на ромските традиции и култура, била е и на посещение при бивши затворници в рамките на дейността си към организацията, за да разговаря с тях за възможностите да подобрят начина си на живот. Мотивира я желанието в България да „няма деца, които се срамуват, че са роми”.

Здравка Емилова следва вече трета година Право в Югозападния университет. Родом от Кюстендил, тя е активен член не само на „Амалипе”, но и на други организации с фокус върху ромската интеграция като сдружение „Лидер” и МФ Арете.  През месец март 2015 участва в обмен във Вроцлав, Полша  на тема „Права на човека” по програма Еразъм +. Участвала е в летни лагери по програмата „Заедно напред’’ от МФ Арете, като през 2013 е била лидер на малка група. Участвала е в различни менторски и образователни програми за млади роми, във фондонабирания за учебни материали за крайно нуждаещи се, част е от асоцияция на стадунти по право и адвокати за повишаване на правната култура сред ромите. Сама дава неформално пример в ромската махала в Кюстендил, където е израснала.

2

Ангел Василев е родом от с. Камено, към момента учи в механотехникум в Бургас. Не се самоопределя като ром, но твърди, че е израснал и живял с роми, владее езика и познава порядките на общността. Като доброволец към „Амалипе” е участвал в различни акции на организацията – посещавали са домове за сираци, организирали са обучения по толерантност в училищата, а самият той е ментор на ромски деца, като им помага с материала по български и математика. Мечтае един ден да замине и следва в Германия, като се подготвя старателно – вече има сертификат B1 по немски език.

Веселина Георгиева е завършила Социални дейности в Югозападния унивреситет, като мечтае за магистратура или отново в Благоевград, или в Софийския университет. Активна доброволка е към „Амалипе” от повече от две години, ходила е на обмен в Гърция по програми на организацията, участва интензивно в обучения между българи и роми по програмата „Връстници обучават връстници”. В свободното си време се занимава с фотография.

3

 

Източник: banitza.net

Advertisements
Публикувано на Новини и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s