Юри Юнаков, саксофонист

Интервю с Юри Юнаков след концерта, озаглавен “Romani Wedding Music Goes Global“ (“Ромската сватбена музика тръгва по света”), състоял се на 27 октомври 2008 в The Cedar Theatre, Минеаполис, САЩ.

Откъде си родом? От Хасково, в семейство на музиканти съм роден.
Както повечето ромски музиканти и Юри се е учил да свири вкъщи, от баща си, от дядо си и от по-големия си брат. Баща му Данчо е бил прочут кларинетист в цяла Южна България. Брат му Ахмет Юнаков също е известен кларинетист. Юри ми казва да запиша и българското име на брат му Андрей: “Ама го сложи в кавички.” (Ще ми се да го попитам за смяната на името му, за чувствата, които таи към този период от българската история, но решавам да не го прекъсвам.) “Брат ми свири с Петко Дачев дълго време, но разбра, че с българи трудно стават нещата и се върна в гнездото, при семейството си, при ромската музика.” Тогава с брат му и баща му събират ромски оркестър и свирят по сватби близо 10 години заедно. В един момент обаче вески започва да търси своя път и се разделят. Тогава, през 1987, Иво Папазов поканва Юри да свири с него в “Тракия” и така започват да свирят заедно.

От кога си в Щатите? 94-та дойдох. И преди това бях идвал, но тогава реших да остана.
Това турне е всъщност по идея на Юри. Като дошъл в Щатите, сам си е събрал оркестър. В началото, повечето от членовете на оркестъра са били американци. Три жени имаше в оркестъра, гордо заявява Юри: Katherine Foster – кларинет, Lauren Brody – клавишни, и Carol Silverman – вокал. След време се включват и приятелите от България, все имена в българската музика – Нешко Нешев, Иво Папазов, Иван Милев, Румен Шопов. С повечето от тях Юри е правил това турне поне три, четири пъти. “Общо взето аз си подготвям турнето. Отнема около година и половина подготовка и после сме на път.”

Защо реши да останеш в Щатите? Ами, к’во да ти кажа, моето момче, по него време, след падането на комунизма, в България беше мафиотска история. Всеки ме дърпаше на някъде, а на мен не ми се занимаваше с такива работи. Най вече заради децата си дойдох тук. Не исках да живеят в България по него време. Отначало се установих при семейството на Сал и така и започнах да го уча да свири. След това взех и жена си. Сал стоеше по цял ден при мен и жена ми. Нашите деца все още бяха в България и ние си го гледахме като нашо дете. От тогава не е оставял кларинета.”

Как се чувстваш тук? Щастлив съм в Щатите. Семейството ми е тук, жена ми, децата ми. България ми липсва, но рядко се прибирам. На 5 години веднъж.

Защо толкова рядко? Ами то е хубаво да се прибере човек. Да се види с приятели и роднини, ама все ядове ме хващат. Нали знаеш как е. Хората там не са като тук. Повечето нямат и за храна…
За минутка Юри обръща внимание на компанията, която се е заформила. Все млади хора, момчета и момичета, които оживено разговарят за музиката на оркестъра, за шоуто. “Момчета, дайте нещо за пиене. Хората стоят на празно,” подканва Юри другите членове на оркестъра. След малко Сал слага бутилка уиски на масата и Юри разлива щедро на присъстващите, които едва го спират да не им препълни чашите. “Така се става музикант, с пиене и пушене,” обръща се Юри към едно от момичетата, което беше казало, че свири на флейта, и компанията се разсмива. “Наздраве.”

От кога свириш? От 6-7-годишен.
Започнал е с тъпан, благодарение, на който си е създал чувството за ритъм. “Без ухо за ритъм, ромски музикант не се става. Въобще, музикант не се става.” После е свирил на кавал, кларинет и чак след това се хаваща за саксофона.
Като разбира, че съм от Сливен, бърза да ми се похвали, че има дъщеря женена там и че е бил боксьор в нашия град. Играл е в категория 63 1/2 кг. “Добър бях, ама се отказах. През ’79-та аз ги вкарах сливналии в тройката. С Ганушевите заедно играехме.” Запазената му фигура все още напомня за боксьорското минало. Бицепсите му изпъкват на фона на бялата тениска без ръкави. Само прошареното катинарче подсказва, че догодина ще става на 50.

Защо си се отказал от бокса? Музиката повече ме влечеше. А и нямаше толкова пари в спорта.

Ромски говориш ли?
Баща му и дядо му са знаели и ромски, и турски, но той само турски е научил. Защо, и той не знае. “Така си тръгна и остана.”

Свирил си с много български музиканти, включително и Теодосий Спасов. Добър ли е? “Ааах, чудесен музикант. Той направи преврат в българската битова музика.“

Какво разбираш под битова музика? Инструментите, на които се свири, правят музиката битова – кавал, тамбура. А Теодосий Спасов направи от кавала един чисто битов инструмент, инструмент за всякаква музика, та дори и за джаз.

А Иво Папазов? И за него казава, че е прекрасен музикант, но напоследък му е сърдит. Щото се отказал от турнето в последния момент. А и за други неща, но не му се говори по тази тема. “Страшен музикант е Иво Папазов, ама като характер…” въздиша тежко Юри и маха с ръка.

Тайната на ромската музика? В ритъма, мелодията, и до голяма степен, изпълнението. Ако свириш от душа, всички го разбират. И те слушат и уважават. Не се ли раздадеш на сцената, хората веднага те разбират що за стока си. А ние ромите свирим с душата си.

Творчески процес: мисли си мелодиите на спокойствие – вкъщи или когато е ”на риба„ Понякога, докато импровизира на сцената, измисля нещо и ако го запомни после го използва.

Какво мислиш за така наречената чалга? Тя си е наша музика. Чалга всъщност не е лоша дума – идва от турски, “чалги” означава музика. Напоследък думата придоби това негативно значение. Иначе чалга си значи яко, здраво свирене. А в това лошо няма.

Усещал ли си дискриминация тук? Тази е единствената държава, където все още не съм усетил дискриминация,” и сочи към хората дошли да го поздравят след концерта. “Виж ги, всички идват, сядат при нас, разговарят с нас, без никакъв проблем. Но и тук има лоши хора,” допълва. “Всяко стадо си има мърша, както казваме ние. За мен хората са добри и лоши. Не ме интересува от каква раса са, каква националност, каква религия.

Компанията вече се е разотишла, а Сал, Умер, Румен и Сани подготвят караваната за път. Утре са в Милоуки, щата Уисконсин, последната спирка от турнето. Последни въпросси:

Къде може човек да дойде да те слуша? В Ню Йорк, в “Механата.” Всеки петък съм там.

Какъв съвет ще дадеш на младите музиканти? Да не имитират, ами да търсят себе си. Да приличат на себе си.

С Юри Юнаков разговаря Стоян Чапразов.

Advertisements

One Response to Юри Юнаков, саксофонист

  1. Thomas каза:

    Bravo…!!!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s