Усин Керим е роден на 26.07.1928 г. в гр. Тетевен. Завършва гимназия в родния си град /1946/. Първите си стихове пише като ученик-бригадир /1948/. Работи като дървосекач в Тетевенската планина /1949-51/, каменар, миньор, окръжен кореспондент на в. “Отечествен фронт” за Сливенски и Ямболски окръг /1954-56/. Редактор е на окръжни вестници в Хасковско и Разградско /1958-64/. След женитбата си с чепеларката Мария семейството се пренася да живее в Чепеларе /1966/. Автор е на поетичните книги: “Песни от катуна” /1955, 1977/, “Очите говорят ” /1959/, “Стихотворения” /1968/, “Заю Баю и орача” /1968, приказка в стихове/, “Под синия шатър” /1968/, “Сърцето ми” /1978/, “С бащиния глас” /1978/, “Халище” /1987/, “Като прашен скитник се завръщам” /1989/, “Кон жадувам” /1998/, “Лирика” /2003/. Стихове и спомени за поета са събрани в “Книга за Усин Керим” /1998/. Член на СБП. Много от стиховете му са преведени на руски, румънски, чешки и др. езици. Умира на 8 юни 1983 г. Прекарва по-голямата част от живота си в Чепеларе, където е и погребан по негово желание. По повод 80-годишнината от рождението на Усин Керим се подготвя ново издание с негови събрани стихове “България в мен”, изцяло финансирано от Общината в Чепеларе. Обявен за почетен гражданин на Чепеларе /2008/, посмъртно.
“ Е Т Н О С И ” 