Софи Маринова: Ром е алкохол, циганин звучи по-благозвучно


Да си звезда, е лесно и живото доказателство за това е Софи Маринова. Без никаква маска, напълно естествена и пряма, тя може да запее навсякъде, да се разсмее и разплаче, без да се притеснява, че е известна и някой ще я види. Такава я видяхме и на снимачната площадка на клипа към песента „Любов без граници“, която отведе ромския славей на конкурса „Евровизия“. Софи пристигна във вторник с екипа си в студиото на кинокомпанията „БУФО“, където вече я очакваше топ гримьорът Мис Бони. Докато той полагаше лекия, ненатрапчив грим, Софи, вместо да си почива, започна да дава интервюта, а непрестанният смях и шеги на всички в стаята я караха и тя да се смее и както винаги да бъде себе си. Докато гримьорът слагаше последните щрихи по лицето й, разговорът ни започна.

Софи, трябва ли един певец, който пее за любовта без граници, да е изпитал такава?

Естествено! (смее се) Знаете моите любови колко са горещи и страстни, и романтични, така че може би затова и песните ми се харесват. Аз винаги пея за любов. На времето, като не бях толкова рутинирана и като ме питаха журналистите дали текстовете са отражения на живота ми, аз казвах не. Но сега, след 15 години на сцена, като се замисля, осъзнавам, че всеки изпълнител пее точно това, което му е близко, отговаря на характера му, на преживяванията, на всичко и мисля, че моето творчество е моят живот.

Как си представяте любовта без граници, как бихте я дефинирали?

Аз съм изживяла такава любов. От две години, както знаете, не съм с Дачо – това е за мен любовта без граници. Аз бях с десет години по-голяма от него и се чувствах добре, така че….(гримьорът Мис Бони леко се усмихва и казва: „Дачо ти липсва…“…Не, не ми липсва, отвръща Софи, смеейки се)

Да разбирам ли, че в момента няма мъж до вас?

Да, въпреки че съм заобиколена от много мъже – не си мисли, че нямам ухажори (смее се) Но щом още не съм представил някой, то значи не отговаря на моя характер. Аз обичам да се разбирам с мъжете около себе си, да харесват това, което правя, най-вече музиката ми, но си имам приятели, с които си излизам. Лоренцо е моят малък кавалер.

Да поговорим сега за „Евровизия“, въпреки че май ви поомръзна….

Да, защото говорим едно и също. (смее се)

Тогава да ви върна години назад, когато за първи път участвахте със Слави Трифонов и бойкотирахте финала заради нагласени резултати в полза на група „Каффе“ – от дистанцията на времето обаче така ли ви изглеждат днес нещата?

Тогава той се ядоса, защото ние водехме по брой есемеси, но сега като се замисля, то не си беше гяволия от страна на „Каффе“, защото такъв е регламентът на конкурса – победителят се определя от броя позвънявания и есемесите. Тогава обаче не бяхме съвсем наясно с регламента, правеше се за първа година у нас. Че ние, ако знаехме, сигурно Слави щеше да направи така, че ние да спечелим. (смее се)

Но ето, че историята се повтаря – появиха се хора, които твърдят, че вашата победа е купена…

(смее се) Да, чух, че Жоро Черния ми е купил гласовете, а бабата на Цвети Кънчев ми била дала амулет някакъв за късмет. То тепърва ще се говорят такива неща. По принцип мен България ме обича – аз имам много фенове и не говоря само от цигански произход, а от всякакъв. Мисля, че това съм си го заслужила. От 15 години съм на сцена, нямам пошли текстове, лоша музика, винаги съм се старала да обръщам внимание на феновете си.

Според някои не бива певица от ромски произход да ни представя на „Евровизия“, други пък просто не харесват песента – къде всъщност е проблемът?

Не знам и не ги мисля изобщо отрицателните коментари. Просто се радвам, че аз съм избраната от поп фолка и отивам в Баку, където ще се забавлявам и ще представя България в най-добрата светлина.

Не ви ли разочарова бройката на есемесите – очаквахте ли повече от 7000?

Не ги разбирам тези неща, но е факт, че победих с 64% над останалите, така че не е малко. Все пак ние сме само 7 милиона, повечето избягаха в чужбина. Именно заради тази злоба и завист сме малко, така че съм доволна от резултата.

Тези, които „избягаха“, ви харесват и ще гласуват за вас….

Да, така е, прекрасно е. Сега малко ще пообиколим Македония, Белгия, за да можем да агитираме сънародниците ни. Аз съм много дисциплинирана в работата си, макар че признавам от умора понякога не мога да отида на някое интервю, за което се извинявам. Пея до 4-5 часа сутринта и не мога да стана сутринта. Откакто започна кампанията около „Евровизия“, се чувствам зле, уморена съм, просто нямам сили.

И все пак признайте, че сте родена под щастлива звезда – иначе как едно обикновено момиче би станало звезда?

О, да! Нали знаеш поговорката „Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет”. Май при мен е точно така. (смее се)

А намират ли се такива, които да ви упрекнат, че нямате музикално образование и това тежи ли ви?

Не, защото има много такива, които са с висше образование и са метачи, да речем. Радвам се, че съм певица и че така ми се е стекъл животът, а и не съм от неуките все пак – имам десети клас. („То книжката кола не кара”, подхвърля реплика продуцентът й Крум Крумов)

Цветелин Кънчев обеща да осигури гласове от всички европейски ромски организации – това вече май е гаранция за успех?

Да, това е страхотно! Но не само цигани ще гласуват за мен. Доколкото разбирам, хора от доста държави ме харесват и ще застанат зад мен.

Получава се нещо странно – аз казвам роми, вие – цигани….

Цигани ми звучи по-хубаво. (смее се) Ромът е …..алкохол, нали така? Циганин е по-благозвучно, поне в моята уста така звучи.

Защо обаче Деси Слава след финала се отнесе с лека ирония към етноса ви, с възклицанието: „Не знаех, че има толкова цигани в България“?

Аз мисля, че Деси не го е казала по този начин, а и тези дни е дала доста интервюта, в които обясни, че думите й са изопачени. Тя просто е искала да каже, че не само цигани са гласували за мен, но и българи, обаче вие, журналистите, обичате да изопачавате нещата и затова в крайна сметка думите й бяха по този начин предадени. Ние сме в прекрасни отношения с нея.

Повечето родни финалисти на „БГ Евровизия“ са признавали, че по време на кампанията са си спечелвали повече врагове, отколкото приятели – дали и вас няма да ви споходи тази съдба?

Не, защото, където и да отида, всички ми се усмихват и поздравяват. Като започнеш от дечица до възрастни хора. Обичам да съм сред хората – мен, където ме занесеш, там никна, не обичам да си седя вкъщи. Може би имам късмета да се срещам само с добри хора, още не съм попаднала на злобари.

За финала в Баку имате ли вече концепция?

Тони Йорданова е моята стилистка и аз ще се допитвам до нея. Имам й доверие и се разбираме. Ще бъде сама на сцената, няма да има балет, но пък ще трябва да съм много красива и да дам цялата си енергия по време на изпълнението.

Сам певец на сцената на такъв форум си е висш пилотаж.

Да, защото всички досега са ходили с балети. Затова и мислим, че това ще е интересното при мен – да съм сама. Едва ли ще седи празно. И аз като си изпея добре песента, с енергия и душа, ще се получат нещата. Дано и в Баку усетят душата на тази песен и любовта, която влагам.

На кой език ви е най-трудно да кажете обичам те?

Не знам, май в студиото ми беше най-трудно да кажа „йо текеро а ти“ и там се бавехме повече по време на записа. А аз много се смях и на това „дорем дем дем дей“, което си е заложено в оригинала на песента, изпята от Крум Георгиев. Още като ни дадоха Ясен Козев и Крум песента, ние я държахме в телефоните си с продуцента ми седем-осем месеца и се чудехме какво да я правим. С Крум Крумов се смеехме и се чудехме що за смешно парче е това. Ама аз така и името си Софи Маринова не харесвах по едно време, но като започне нещо да ти носи някакви хубави моменти и емоции, започваш да го харесваш. Песента изобщо не я харесвах, ама сега, като ме отведе на „Евровизия“ и като ми донесе толкова положителни неща, си я обичам. При мен нещата се получиха отвън навътре.

Хипотетично, ако спечелите, какво става – „Евровизия“ е някакъв връх все пак?

Е, как какво, ще умра от кеф. Аз не мога да спя по цяла нощ, представям си как пея, пък по едно време се спъвам и падам, а останалите ме смачкват от пеене и казвам на продуцента си: „Круме, край – не искам да ходя и да пея там.” (смее се) Шегувам се, хората около мен ме зареждат с много любов, вдъхновяват ме и затова съм убедена в себе си и успеха.

vsekiden.com

Публикувано на Любопитно и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар